Елин се приземи до тях. Приближи и неловко каза:
— Е… ти спечели, разбира се. Но аз не се уплаших! И почти се изплъзнах!
Коремът му се оказа леко опърлен и Трикс осъзна, че още съвсем малко — и можеше да изпече приятеля си.
— Трябва да се върнем в града… — промърмори Трикс. — И за да не ни забележат…
— Ще ти помогна, магьоснико — внезапно каза Зуа. — Ще направя дори повече, отколкото се надяваш. Може би ти наистина ще постигнеш нещо…
Той се издигна в небето от място, без засилка — което предизвика одобрителния рев на драконите. Явно това беше не толкова лесно за тях.
— Какво е намислил? — с любопитство попита Йен. — Ой…
Зуа вече се спускаше надолу. При това толкова бързо, че на Трикс му се прииска да пусне в него огнено кълбо. Изглеждаше така, сякаш драконът се кани да ги смачка… или да погълне… или…
Над самата земя Зуа удари с крила и увисна във въздуха. Огромните лапи се протегнаха към Трикс и Йен, сграбчиха ги здраво — и Зуа отново се издигна нагоре. Понесе се към града, прелетя над самата стена, заобиколи новата кула на маговете (от прозорците стърчаха глави с тюрбани и калпаци), снишиха се и полетяха над мрежата от тесни улички. В един момент се оказаха над някаква огромна градина, драконът зависна за миг във въздуха — и разтвори нокти.
Трикс и Йен паднаха — за щастие, от ниско, във високата трева. Зуа продължи напред — и в ноктите му, Трикс беше готов да се закълне, продължаваха да висят две малки фигурки.
— Уау — успя само да каже Трикс, вдигайки от земята падналия жезъл. — Колко бързо направи заклинание…
— Можеше и по-внимателно да ни пусне — изсумтя Йен и се отърси. — Свикнали, разбираш ли, да се нахвърлят на рицари… И къде ни пусна?
Трикс се огледа. Намираха се в огромна градина — нещо удивително за Дахриан. Навсякъде се виждаха разцъфтели ярки цветя. Дърветата бяха осеяни със странни узрели плодове. В малки езерца, съединени с облицовани с бял камък канали, плуваха мързеливи цветни риби. В далечината се извисяваха сгради от бял и розов мрамор.
— Струва ми се — замислено каза Трикс, — че ни е пуснал директно в градините на султана. Ето там има дворец.
— Дано не ни хване охраната — притесни се Йен. — Макар че ти си магьосник и ще ги изгориш на място…
— Йен, не искам никого да изгарям! — възкликна Трикс. — А и не виждам никаква охрана. Сигурно всички пазят стените, така че никой да не може да проникне вътре. А градините защо да ги пазят, тук ще има само свои. Да вървим да намерим някой градинар или слуга. Ще помолим да ни заведе директно при султана.
— Значи все още искаш да се срещнеш с него? — кимна Йен. — Давай. А аз все още си мисля, че султанът е момиче. В приказките винаги така се случва!
— Това е в приказките — махна с ръка Трикс. — Драконите няма да лъжат. Тук има нещо друго.
Те тръгнаха по пътечката, насочвайки се към двореца. Трикс се замисли за тайнствения султан. Йен с любопитство се оглеждаше и изразяваше мнението си по повод планирането на градината и грижите за цветята.
— Виж само колко хитро са засадили цветята! Когато тези лукулии прецъфтят, започва да цъфти бругмансията. А след нея — фагреята и курупитата…
— Щом не става въпрос дали султанът е мъж или жена, значи важно е нещо друго… Нещо, без което човек не може да бъде султан… какво ли ще е…
— Ой, а това е синсепал! Искаш ли да опиташ? На вкус е никакъв, все едно дъвчеш парцал. Но след него киселото изглежда сладко! Можеш да ядеш лимони!
— Без какво не можеш да бъдеш султан? Без ум… но Абнувас е умен… Без правилен подход към хората? Но казват, че Абнувас е много приятен. Без царствена външност… не, той не е нито изрод, нито инвалид…
— Мислиш, че познавам всички тези растения, защото баща ми беше градинар и отглеждаше такива? Не, при нас такива не растат… В приюта ни учеха да четем по книгата „Самаршански цветя и плодове“, защото другите две книги в библиотеката бяха без картинки…
— А може би въпросът не е какво султанът няма? — предположи Трикс. — Може би… въпросът е в това какво има?
— Тези не ги знам какви цветя са… но са красиви…
Трикс, макар да беше потънал в мислите си, забеляза човека преди Йен. Беше млад мъж в проста дългопола дреха по подобие на всички самаршанци. Седеше на камък край едно езерце и хранеше плуващите там златни рибки.
— Този не е градинар — безапелационно заяви Йен. — Първо, прекалено млад е за такава градина. Второ, дрехите му са неудобни за работа. И трето, няма нито лопата, нито мотика, нито ножици… Някакъв рибовъд ще да е.