Йен седеше с отворена уста. Трикс се хвана за главата.
— Всичко е самата истина — потвърди Сутар. — Точно така беше. Когато старият султан умираше, той повика везира и мен при постелята си и каза: „Какво ще правим? Синът ми е умен, усърден и красив. Той не се страхува от нищо. Но в сърцето му има прекалено много доброта. Тази доброта ще убие нашата държава и ще я удави в кръв. Предполагам, че нямаме друг избор, освен да пожертваме един за доброто на многото.“ И след това султанът предаде богу дух…
— А защо просто не е лишил Абнувас от трона? — попита Трикс. — Нали има още двама сина…
Осъзна, че говори, все едно султанът не е там, и смутено погледна Абнувас. Но той само се усмихна и махна с ръка да не се притеснява.
— Какво говориш! — ужаси се Сутар. — Да се промени редът на наследяване на трона? Това е път към кървави безредици и разруха! Не, нямаше изход. Ние с везира облякохме празнични дрехи, взехме копринено въже и тръгнахме към младия Абнувас. Тогава той беше на твоята възраст, Трикс. Влязохме точно в тази стая и видяхме, че Абнувас седи на табуретката от червено дърво, протегнал шия, и ни се усмихва. „Знам защо сте дошли“ — каза той. — „Направете каквото трябва, защото това е правилното решение. Аз съм ви дълбоко благодарен за помощта. Вие сте добри, прекрасни хора.“ Увихме въжето около врата му и внезапно Абнувас попита: „Може ли да почакате за минутка? Спомних си, че сутринта забравих да нахраня любимото си канарче…“ Е… — шутът въздъхна, — тук с Аблухай не издържахме и се просълзихме. И се заклехме, че ще положим всички усилия да победим прекалената доброта на Абнувас. А дотогава ще управляваме от негово име, ще взимаме всички трудни и жестоки решения, като оставяме на самия султан да присъжда несложни дела, в които е уместно да се прояви доброта, както и да раздава милостиня по време на празниците.
— И успявате ли? — попита Трикс.
— Преди седмица убих пчела, която ме ужили! — гордо каза Абнувас.
Сутар въздъхна.
— И плаках от болка, а не от съжаление към пчелата… — добави Абунас и се изчерви.
Сутар махна с ръка.
— Погребах я просто така… на шега… — вече съвсем смутено добави султанът.
— Поразителен случай! — призна Трикс. — Да се желае доброто на всички живи същества, в това число и на хората, е достойно поведение. Но да желаеш добро по такъв начин, че да облагодетелстваш злодей и убиец… никога не съм чувал нещо подобно!
Абнувас тъжно и виновно кимна.
— Консултирахме се с доктори и мистици, с магьосници и заклинатели — въздъхна Сутар. — Никой не знае как да го излекува. Съществуват лекарства и заклинания за прекомерна жестокост, но никой не се е опитвал да измисли лекарство за прекомерна доброта. Един заклинател, между другото, много се заинтересува от въпроса. Той каза, че добротата може да бъде невероятно оръжие. Трябва само да се омагьосат жителите на враждебната страна, така че да желаят добро на всички. За да не екзекутират убийците и да не затварят крадците, да не пречат в ограбването на обществените посеви и на кражбите в кралските мини — всяко зло ще наричат последица от трудно детство и липса на внимание. Заклинателят каза, че ще минат едно-две поколения и страната, попаднала под такова заклинание, ще изчезне — родителите няма да се грижат за децата, децата от своя страна — за родителите си, владетелят няма да го е грижа за народа, а народът пък няма да му се подчинява.