— Но ако всички станат добри, тогава там няма да има крадци, разбойници и убийци! — разгорещено възрази Абнувас.
— О, мъдри султане — тъжно каза шутът, — заклинанието никога не действа на всички. Ще се намерят такива, които ще му устоят. И такива, на които поради гномския или елфийския им произход заклинанието ще подейства частично: например — няма да грабят и убиват само своите съплеменници. И най-вече ще има такива, които поради умствена изостаналост са вършили и ще продължат да вършат зло, без дори да осъзнават, че това е зло. Заклинанието ще върже ръцете единствено на хора, които и без това са добри. На злодеите ще позволи да правят каквото си искат.
— Освен това много бързо ще дойдат хитреци от съседни държави — каза Йен. — И определено много ще се зарадват! Факт!
— И този магьосник измислил ли е това заклинание? — притесни се Абнувас. — Това е много лошо, трябва да го разубедят!
— Е, за щастие, този заклинател скоропостижно умрял — каза Сутар. — Паднал от върха на кулата си и тъй като кой знае защо устата му била натъпкана със смачкани страници от собствената му книга със заклинания, той не успял да омекоти падането с магия.
— Бедничкият — въздъхна Абнувас. — Какъв трагична случайност… Сигурен съм, че ако беше размислил, той сам би се отказал от плановете си!
Трикс изумено погледна Сутар.
Шутът сви рамене:
— Съгласен съм, че това би било мощно оръжие. В случай на конфликт с вашето кралство, например… Но ние все пак не сме някакви чудовища! Е, драконов пламък, чума, наводнение… Но трябва все пак да има някакви морални граници!
Трикс облекчено въздъхна.
— Сега разбираш, че нашият добър султан — въздъхна шутът — няма да помогне за решаването на проблема, с който се сблъскахме.
— Какъв проблем? — притесни се Абнувас.
— Не се тревожете, това са незначителни въпроси, недостойни за вниманието ви — небрежно отвърна шутът. — Между другото, дойдох при вас, за да ви предупредя — едно от гончетата се разболяло, лапите му окапват. Бихте ли…
— Разбира се! — скочи Абнувас. — Защо не каза веднага, шуте? Веднага ще отида при бедното куче!
Едва султанът се отдалечи, и шутът размаха ръце и се заоплаква:
— Ето, виждате ли? Той проявява доброта към всички. Той не различава малкото добро от голямото. Не вижда как заради малкото страда голямото… Ох, нима онази вечер и ние с везира не сме се заразили с тази болест… и сме оставили на трона негоден султан.
— Сутар — въздъхна Трикс, — разбрах всичко, наистина. Султанът не бива да се разстройва с историята за Прозрачния бог. Тогава, може би, ще отидем при Великия везир?
Сутар кимна:
— Канех се да организирам вашата среща за късно през нощта. Но тъй като вече сте тук — да тръгваме. Аблухай сега е в театъра, гледа някакво представление. Това обикновено го настройва по-добродушно.
— Тоест, с Великия везир няма да имаме такива проблеми, както със султана? — уточни Трикс.
— О, не. Такива проблеми няма да има — твърдо обеща шутът.
Част втора
Трикс се заинтригува
1
Великият везир Аблухай се славеше като покровител на изкуствата, експерт по живопис, ценител на музиката, почитател на скулптурата, изследовател на архитектурата и занаятите и факел на знанието. В това, разбира се, нямаше нищо необичайно, с изключение на факта, че Аблухай наистина беше покровител на изкуствата, познаваше платната на старите и новите майстори, обожаваше фолклорната, камерната и оперната музика, като не пренебрегваше и авторските песни на дутар, обожаваше древните статуи (особено изобразяващите красиви голи девойки), можеше по памет да изброи всички най-красиви сгради в Самаршан и кралството, ценеше изкусната работа на майсторите-дърводелци и ювелирите, а също така издаде указ за задължително обучение в четене и писане на всички деца от мъжки пол, изразили желание за това. Затова нямаше нищо изненадващо, че всички творци и жадуващи признание (а също злато и сребро) се стичаха в Дахриан от всички краища на света. Дори суровите варварски майстори, изрязващи свещените амулети от моржови кости и минотавърски рогове, понякога посещаваха Дахриан. Дори гномите понякога изпращаха своите ковачи да преподават във факултета „Коване и леене“. Дори високомерните елфи веднъж взеха участие в певческия турнир, след което няколко десетки човешки певци от срам смениха професията си.