Неспокойкото [ЛП]

Трикс се отнасяше към изкуството с подобаваща за аристократ и магьосник снизходителност. Разбира се, за да се построи магическа кула или дори най-обикновен дворец, трябват познания по архитектура, а и винаги е приятно да послушаш менестрел на пира. Но да губиш цели дни в разглеждане на картини или любуване на танци? Удивително скучно занимание!

— Най-важното е Великият везир да не го обземе жажда за творчество — притеснено каза Сутар по пътя.

— Какво е това?

— Ами, ако Великият везир е увлечен от картини, той може да ви помоли да нарисувате собствения си въпрос. Ако си мисли за танци — тогава да го изтанцувате. Виждаш ли, млади човече, везирът е благосклонен към тези, които споделят неговото увлечение към изкуствата…

— Тогава най-важното ще е да не е увлечен от мраморни скулптури — каза Трикс. — Че тогава ще си задавам въпроса няколко месеца…

Следвайки шута, Трикс и Йен минаха по дълги коридори, разпръсквайки с появата си пазачи и слуги. Явно Сутар се ползваше с авторитет в двореца. След като се качиха по широко мраморно стълбище и минаха през красиво резбована врата, те се озоваха в малка, комфортно обзаведена ложа, надвиснала над полутъмен театрален салон. Завесата на сцената бе спусната, публиката в залата — в по-голямата си част хора с артистичен вид — обсъждаше нещо, похапвайки печени подсолени царевични зърна. В ложата на широк мек диван се беше разположил възрастен мъж в дълъг халат — слаб, с подвижни интелигентни очи и обикновен бял тюрбан, украсен с един-единствен изумруд — но голям и чист, сияещ като зелен фенер. Масичката до дивана беше, както се полага, отрупана с плодове и сладкиши.

— Антракт, имаме късмет — прошепна Сутар. Поклони се пред човека и каза: — Ето ме и мен, Велики везире! Твоят верен стар шут и довереник!

Везирът кимна и каза:

— Идването ти е като халва и баклава, шут Сутар. И с внимание аз ще те даря, шут Сутар. Каква е причината за тази визита? Говори и не клати глава, шут Сутар. Предполагам, че това магьосникът е, що с дракони дружи, За учени беседи ли при нас дошъл е или за слава, шут Сутар?

Шутът притеснено погледна към Трикс. И той осъзна, че му предстои изпитание. Съдейки по всичко, везирът говореше с прочутите самаршански казели. Като пристъпи напред, Трикс почтително се поклони. И каза:

— Ти мъдрец си и на изкуствата пазител, Аблухай, На всички артисти вдъхновител, Аблухай. Сигурен съм, че с мъдростта си в делата държавни Ще ми подействаш ти като лечител, Аблухай. Бих искал да кажа какво ме тревожи, И отговорът твой да ми е спасител, Аблухай.

— Хм — каза везирът. — Разбира се, римите са доста свободни, но когато започна с думата „пазител“, не очаквах нищо добро. Занимаваш ли се със стихоплетство?

— Аз в стиховете много слаб съм, признавам, Аблухай… — започна Трикс.

— Достатъчно, достатъчно. Говори в проза — везирът седна на дивана и с любопитство огледа Трикс. — А второто момче — Йен, доколкото разбирам? Същото, което купи на пазара за роби с пръстена на любезния крал Маркел? Той разбира ли самаршански?

— Не, не разбирам — обади се Йен. Везирът се засмя:

— А на какъв език ми отговаряш? Всичко е ясно, драконите и с теб са говорили… Слушам те, Трикс Соийе.

— О, мъдри Аблухай… — Трикс още веднъж се поклони. — Мисля, че вие прекрасно знаете всичко, което искам да кажа.

— Такава ми е работата — отвърна везирът. — Напълно съм лишен от радостта на неочакваните срещи и разговори. Искаш ли шербет?