— Да — Трикс, подчинявайки се на кимването на везира, седна на ниската табуретка срещу дивана. — Достойни Аблухай, вие знаете всички мои въпроси, но аз не знам отговорите…
— Отговорите… — въздъхна Аблухай. — Добре. Моите отговори ще бъдат: да, да, не, да.
Трикс преглътна шербета и се замисли. После призна:
— Без въпросите не е ясно.
— Твоите въпроси, момче, щяха да са тези — каза Аблухай. — Имам ли намерение да се сражавам с Прозрачния бог? Разбирам ли, че помощта на витамантите е опасна? Готов ли съм да заменя помощта на витамантите с тази на крал Маркел? Ще изпълня ли това, което витамантите ще поискат за своята помощ?
— А аз мисля, че би било по-добре, ако отговорите бяха да, да, не, не — каза Трикс. — Нещо ми подсказва, че всичко останало е от лукавия.
— Не мога да давам на магьосник лъжливи клетви — поклати глава везирът. — Ако цената за победата е война с Негово величество Маркел, тогава ще има война. Много съжалявам.
Трикс мрачно погледна празната сцена. Хората в залата заеха местата си. Разнесе се тиха музика.
— Ще погледаш ли представлението? — любезно попита Аблухай. — Забавна история. Сигурен съм, че ще ти хареса.
— Значи всичко е напразно? — тихо попита Трикс. — Значи напразно съм дошъл в Самаршан?
— А можеш ли да ми предложиш друг изход? — попита везирът. — Не? Тогава нека да гледаме пиесата. Между другото, тя се нарича „Подвизите на любовта, или Морските приключения на младия маг“.
Нещо познато имаше в заглавието. Не, Трикс не беше гледал такава пиеса, но нещо леко помръдна в паметта му…
Завесата бавно се вдигна.
На сцената се извисяваше кораб. По-точно — нос на кораб. На носа на кораба стоеше непознат голобрад юноша, който беше сложил длан над очите си и се взираше в залата. А зад него стояха…
— Бамбура! — шокирано възкликна Трикс. — Шараж… Хорт… Майхел…
Сред актьорите имаше и непознато малко момче, което очевидно играеше Халанбери, а в краката му стоеше бялото куче Алби.
— На кораба сме ние! — прошепна Йен.
— Презрените витаманти приближават! — с тънък глас възкликна юношата, играещ Трикс. — Ще насоча цялата си могъща магия срещу бялото им магьосничество. Вие, приятели, ме подкрепяйте със силата на своето оръжие!
— Ще се бием и ще победим! — възкликна Майхел, придвижвайки се напред. За изненада на Трикс, директорът на театъра беше облечен в дрънкащи доспехи и въоръжен с меч. — Кълна ти се в това, славни рицарю Паклус!
— И аз, могъщият варварин Хорт! — каза Шараж.
— И аз, планинецът Шараж! — подкрепи го Бамбура.
— И аз, капитан Бамбура! — заяви Хорт.
— Нищо не разбирам! — призна Трикс. — Наистина беше точно така!
Великият везир кимна и каза:
— Знам.
— Но защо не се представят за себе си? — попита Трикс.
— И къде съм аз? — възмути се Йен.
— Ами оръженосецът Йен падна със смъртта на смелите в средата на първо действие — поясни Аблухай. — Всички в залата плакаха. Всъщност него го играеше същият юноша, който играе Трикс. Затова и не се появяват заедно.
— Аз? Паднал!? — обидено каза Йен.
— И играят не себе си, а роли — продължи Аблухай. — В това е великата сила на изкуството, приятели мои. Очевидно Шараж по-добре се справя с ролята на варварин, а варваринът перфектно играе капитана.
Междувременно на сцената започна да се появява кърмата на друг кораб. Чуваха се скърцащи звуци от придвижването на декора по сцената.
— Ах… порази ме магия… — изстена Бамбура, тоест Хорт, и се свлече зад кораба, изчезвайки от погледите на публиката.
— Това не се е случвало… — възмутено реагира Трикс.
— Но нали някой трябва да изиграе ролята на злия витамант Гавар? — усмихна се везирът.
— Как бих искал да му видя физиономията сега! — каза Трикс.
— Ами виж я — предложи везирът. — Той е в залата, на първия ред. Изпитах огромно удоволствие, когато разбрах, че точно Гавар е дошъл да води преговорите.
Трикс трепна. И си помисли, че Великият везир някак му напомня за крал Маркел, но много по-силен — незабележимият министър на тайната канцелария Аблухай, изглежда, знаеше всичко и дори малко повече.
И едва ли си струваше да съчувства на покровителя на изкуствата, че е принуден още и да управлява вместо прекалено добрия султан. Везирът прекрасно съчетаваше едното с другото.