Трикс се поклони и взе значката. После хвърли поглед към Йен.
— Да, прав си — съгласи се везирът, връчвайки втората значка на Йен. — Някак си не съобразих.
Въпреки обещанието на Великия везир, Трикс изобщо не искаше да попада пред погледа на Гавар. Сутар, който доброволно пожела да ги придружи, изглежда го разбра. Затова те не минаха през залата, а през околните коридори и се озоваха непосредствено зад кулисите. Там все още нямаше актьори — съдейки по аплодисментите, те сега се покланяха на публиката.
— Дори се притеснявам — призна Трикс. — Може би вече са забравили за нашите приключения?
Йен подсвирна и завъртя пръст до слепоочието си:
— За какво, за какво да са забравили? За това, което току-що представяха на сцената?
— Юношата е прав — неочаквано Сутар подкрепи Трикс. — За творческите хора е естествено да вярват в своите измислици повече, отколкото в истината. Вярвам, че реалните ви приключения и пиесата са се смесили в главите на тези достойни актьори като несполучлив пилаф, където оризът се е слепил с месото и морковите. Но за това не си струва да съжалявате — повярвайте ми, в техните спомени вие сте още по-големи герои, отколкото сте били в действителност.
В този момент зад кулисите се появи Бамбура, нагласен като Шараж. В ръцете си стискаше доста дълъг планински кинжал и безброй букети цветя, които зрителите му бяха хвърляли. Съдейки по замечтаната усмивка, явно болшинството са били дами и са го гледали благосклонно.
— Бамбура! — възкликна Трикс.
— Трикс! — изкрещя Бамбура и в пристъп на чувства разтвори ръце. Цветята се посипаха по пода, а заедно с тях и тежкия кинжал, който удари Бамбура по пръстите на десния крак — за щастие, с дръжката. — А-а-а! — изкрещя Бамбура и заподскача на левия си крак.
Крясъкът му привлече Майхел, който притича от сцената с размахан меч — и в суматохата закачи с него Бамбура по ухото. Но за късмет мечът, за разлика от кинжала, беше дървен и боядисан със сребриста боя.
— О-о-о! — извика Бамбура, притисна ръка към ухото си и продължи да подскача на един крак.
От шума от сцената се втурна бялото куче Алби. То не лаеше, а се носеше заплашително и безмълвно, като малка мълчалива смърт. За съжаление, напредналата възраст не подобряваше нито взора, нито обонянието му. Без да разбере какво се случва, то мълчаливо се нахвърли на подскачащото същество, в което не разпозна господаря си, и се вкопчи в ранения му крак.
— А-а-а! — изкрещя Бамбура, повече от обида, отколкото от болка.
Следващ, както и следваше да се очаква, се появи Шараж, облечен като Хорт. Той се затича към приятеля си, но напълно закономерно не можа да удържи и изтърва непривичния за него варварски чук, като на косъм избягна повторение на историята с Бамбура и кинжала (тежкият чук лесно би размазал крака му). За сметка на това преплете крака в дръжката на чука и падна, повличайки със себе си Бамбура.
Дотичалите след него други двама участника в представлението — юношата-Трикс и момчето-Халанбери — видяха преплетеното кълбо, от което стърчаха ръце, крака и прекършени цветя, и се спогледаха. След което, без да кажат и дума, скочиха в купа и започнаха сляпо да удрят навсякъде. „Братя“ — осъзна Трикс, оценявайки синхронните им действия.
— Какво става, Трикс? — ужасено възкликна Йен.
Трикс въздъхна и успокоително каза:
— Спокойно, Йен, това е театър. Всичко е наред. Това е театър.
След няколко мига актьорите все пак съобразиха какво става. Купчината се разпадна и Бамбура, Шараж и Майхел здраво стиснаха Трикс в обятията си. Момчетата-актьори смутено отстъпиха встрани. Алби с ръмжене се понесе около всички.
— Дошъл си на нашето представление? — възхити се Бамбура. — Трикс, винаги съм знаел, че в теб живее ценител на изкуството!
— Това са моите племенници — представи младите актьори Майхел. — Песя и Нися. Още щом минахме покрай планините и веднага ги взех за актьори…
— Израснал си и си възмъжал! — кратко го приветства Шараж.