— Докато се намираме в Самаршан — уточни Гавар.
— И че целта ни е да победим Прозрачния бог, при това да го победим не означава непременно да го убием, достатъчно ще е да му попречим да вземе властта в Самаршан и да не тръгне на война с кралството… или с Кристалните острови…
— Но това трябва да е надеждна победа, която да удовлетвори всички нас — добави Гавар.
— И след това няма да сме обвързани с никакви други задължения — каза Трикс.
— И няма да използваме този временен съюз за основа на някакви по-нататъшни задължения — кимна Гавар.
— А също така ти ще се откажеш да отмъщаваш на Халанбери!
Гавар замълча за миг, после кимна.
— А театърът на Майхел ще спре да изпълнява пиесата „Подвизите на любовта или Морските приключения на младия маг“! По-точно… ще има още едно и само едно представление, но за него ще уточня по-късно.
Майхел въздъхна и се почеса по врата.
— Да! — сурово каза Хорт.
— Е, тогава да скрепим нашата клетва с ръкостискане и целувка! — каза Гавар.
— Не, не, нека само се ръкуваме! — уплашено реагира Трикс.
Гавар се захили и протегна покритата си с метална ръкавица ръка. Трикс се поколеба за секунда, след което здраво стисна ръката на витаманта.
— Да се надяваме, че това ще е от полза за всички нас! — стараейки се да е колкото се може по-дипломатичен, каза Трикс.
— Всъщност предполагам, че това ще е от полза най-вече за Великия везир Аблухай — насмешливо каза Гавар. И погледна към Сутар: — Нали така, шуте? Точно така го бяхте замислили?
— Какво говорите — отвърна шутът. — Аблухай е добър приятел на изкуствата и мирен човек. Той е напълно чужд на придворните интриги.
— Да, както и всички ние! — кимна Гавар. — Както и всички ние…
Майхел, сбърчил чело в размисъл, внезапно недоумяващо възкликна:
— Господа, как така се оказахме замесени във всичко това? Какво трябва да правим сега? И кой е този Прозрачен бог, за когото говорят?
— Това е най-могъщият магьосник в света — отвърна Гавар. — Затова ние, витамантите, сме готови да сключим всякакъв съюз, за да го спрем. А вие сте въвлечени във всичко това, защото се оказахте в грешното време на грешното място. Колкото до плановете ни… готови ли сте да ме изслушате?
— Да — отвърна Трикс. В него започна да се оформя ужасното подозрение, че всичко се развива по начина, по който са го замислили Великият везир и хитрият шут, а също и както иска коварният витамант. А самият той, Трикс, просто се носи по течението…
— В това, което успяхме да научим за Прозрачния бог — започна Гавар, — има много лъжи, а още повече — предположения и фантазии. Но едно нещо е несъмнено. Алхазаб прави магиите си бързо. Много бързо. Докато противниковите магьосници едва са започнали своите заклинания, той вече е готов — и нанася смъртоносен удар. Затова трябва да атакуваме Прозрачния бог така, че той до последно да не разбере, че го нападат.
— През нощта, в съня му? — предположи Шараж.
— Да го упоим? — попита Майхел.
— Да му изпратим дузина красиви робини, от чийто вид да забрави за всичко! — предложи Сутар.
Витамантът поклати глава.
— Не, не и не! Всичко това е твърде банално. Предлагам още тази вечер този театър да тръгне към оазиса Джем-бил, където е разположена армията на Прозрачния бог преди атаката срещу Дахриан. И там театърът ще изпълни… за последен път!… представлението „Подвизите на любовта или Морските приключения на младия маг“. При това този път ще ви бъде по-лесно да играете. Ще имате нови изпълнители за ролите на младия магьосник Трикс и прославения рицар-магьосник Гавар.
Актьорите озадачено се спогледаха.
После Бамбура каза:
— Аха!
Майхел се почеса по врата, изсумтя, но не каза нищо.
Сутар възхитено плесна с ръце.
— Каква прекрасна мисъл! Каква изящна интрига! Погълнат от пиесата, Прозрачният бог изобщо няма да заподозре, че на сцената не са актьори, а двама истински магьосници! И докато те сплитат с думи страховити бойни заклинания, проклетият завоевател няма да предприеме нищо… до самия край, когато тези заклинания се стоварят на главата му!
— Абсолютно вярно — кимна Гавар. — Идеята е точно такава.
— Ако Прозрачният бог бъде сразен — продължи Сутар, — неговата армия панически ще се разпръсне, а привържениците му ще побързат да се закълнат във вярност към султана. О, да! Но какво ще стане, ако той се усети какво става? И успее да се защити или да удари пръв?