— Трудно ми е да кажа по какъв повод са били казани тези думи — призна Васаб. — Е, нека да видим още една, трета мъдрост, тя ще изясни всичко!
Отново книгата беше затворена, отворена и пръстът на Васаб като хищен клюн попадна на красиво изписани букви.
— Странно… — промълви Васаб, след като прочете мъдростта за себе си. — Някак съвсем странно… Може би трябва да се престорим, че е нямало трето предсказание?
— Хайде, прочети го! — заповяда Трикс.
— Тук пише… И ако твоята най-добра коза вече не дава мляко, а вълната й е оскъдна, тогава я остави за месо, иначе каква полза от козата?
Всички се замислиха.
— В Книгата има известно количество житейски мъдрости — смутено призна Васаб. — Битови. Такива едни странни, но за всеки случай ги спазваме… Ако твой приятел влезе в тъмно, мрачно подземие и оттам се разнесе сърцераздирателният му писък, влезе втори — също изкрещява и не се връща, тогава не тичаш веднага след тях, а първо викаш тълпа хора, палите факли и държите мечовете си в готовност… Ако някой предложи да вземе от теб пари назаем и обещава да върне след година двойно повече — викай „Мошеник!“ и го изгони с ритници… Ако си ходил по нужда, добре си измий ръцете с вода, а ако няма вода, изтъркай ги с пясък…
— Разбрах! — възкликна Трикс.
— За ръцете? — зарадва се Васаб.
— Не! За козата! Това трябва да се тълкува в преносен смисъл! Че дори и на пръв поглед да няма полза от нещо, все можеш да извлечеш някаква полза!
— Достойно тълкуване — зарадва се Васаб.
— А аз бих казал — мрачно произнесе Йен, — че това е още едно предупреждение. И то означава, че ако някой престане да има от теб постоянна полза, то тогава лесно ще те пожертва.
— Колко песимистично гледаш на живота в такава млада възраст! — плесна с ръце Васаб. — Ай-ай-ай, колко ти е трудно да живееш!
— Аз съм сирак, а за сираците е полезно да бъдат песи… песимис… — Йен се напрегна и се справи: — Песимисти. Може и да ми е трудно да живея, но живея!
— Не, не, сигурен съм, че Книгата ви пророкува успех! — възкликна Васаб. — Изобщо не се съмнявайте!
Разговорът бе прекъснат от остро почукване по вратата. Васаб погледна към ясното звездно небе и въздъхна:
— Е, сигурно ви е време. Обадете се на стария Васаб, когато се върнете!
Трикс си мислеше, че до оазиса ще ги пренесе група дракони. Все пак девет души (ако Гавар се брои за човек) не са шега работа! Но в градините на султана ги очакваше един-единствен дракон (вярно, много голям, по-голям дори от Зуа). Пристъпвайки от лапа на лапа, той внимателно изучаваше украсения с ярки надписи и рисунки фургон, в който, както изглежда, пътуваха актьорите. По някаква причина фургонът беше здраво опакован с дебели въжета. До него стояха три камили — спънати и също така опаковани с въжета през торсовете си. Присъствието на дракона определено не ги радваше.
— И още една за връщането! — изрева драконът (очевидно се опитваше да шепне, но, както винаги се случва при драконите, му се получаваше доста зле).
— Съгласен — отвърна Сутар, застанал пред муцуната на дракона. — Една при пристигане на мястото, една при връщане.
Трикс въздъхна. Той вече знаеше, че при драконите обикновено камилите служат като метод за изчисление. И като цяло се досещаше за какво ги употребяват.
— Всички във фургона! — махна с ръка Сутар. — Там за всеки има приготвено място. Препоръчвам ви да се вържете и да не се развързвате до края на полета!
Дори витамантът Гавар изглеждаше леко нервен в очакване на полета. Колкото до актьорите, те явно бяха отдали дължимото и на наргилето, и на бирата, опитвайки се да се избавят от страха. Само Бамбура повече се тревожеше не за себе си, а за кучето Алби, и беше вързал не само тялото му, но и лапите.
— Изобщо не е страшно — опита се да ги ободри Трикс, когато се озоваха в пълния с декорации и реквизити фургон. — Аз вече съм летял. Толкова е красиво!
— Летенето е най-красивото нещо в живота! — подкрепи го Аннет.