— Да, ако имаш крила — промърмори Йен. — А честният рицар не е длъжен да лети, честният рицар е длъжен да препуска на боен кон…
— Подгответе се за излитане! — дочу се някъде отгоре. — Моля, не използвайте никаква магия, докато набираме височина!
Актьорите нервно провериха здравината на въжетата. Племенниците на Майхел бяха вързани към прозореца и с любопитство гледаха навън.
— Тези деца ще ме побъркат — изстена Майхел. — Деца! Деца, не се надвесвайте навън!
— Излитането се забавя поради метеорологичните условия — обяви драконът. — Луната излезе иззад облаците, ще изчакаме, докато се скрие! Внимание! Луната се скри, излитаме!
Хорт изръмжа нещо варварско и заплашително и здраво стисна въжето.
Фургонът се разтресе. Веднъж, втори път, трети… Крилата на дракона заблъскаха въздуха. Фургонът се наклони и със скърцане се отлепи от земята. В прозореца се мярнаха вързаните камили. Сграбчил въжетата, драконът ги носеше с втората си лапа.
— Чувал съм една история — нервно каза Йен. — За момиче, което било вдигнато от ураган заедно с фургона си. Въртял ги, въртял ги, накрая ги стоварил право върху къщата на някаква стара магьосница…
— И какво станало после? — попита внезапно заинтересувалият се Бамбура.
— Е, как какво? Къщата се пръснала, фургонът и той се пръснал. А старицата и момичето трябвало да ги погребат в затворени ковчези, и никой не можел да гарантира, че в единия е само старицата, а в другия — само момичето.
Кучето Алби излая, сякаш протестираше срещу трагичния край на историята.
— А, да! — възкликна Йен. — Момичето имало кученце. И само то оцеляло!
Но повечето не го слушаха. На актьорите им призляваше. Алби започна да вие. Гавар седеше изправен и мълчалив и високомерно не обръщаше внимание на нищо, племенниците на Майхел възторжено гледаха през прозореца, а самият Трикс, който вече имаше опит с дългото летене, беше повече или по-малко спокоен.
— Полетът ни се извършва на височината на главната кула на султанския дворец — обяви драконът. Замълча за миг и скромно добави: — Мога и по-високо, но трябва да пазим секретност. Скоростта ни е пет пъти по-голяма от тази на най-бързия кон. Времето за пътуване е три часа. По време на полета ще изпълня няколко старинни драконови балади. Спиране не е предвидено.
Трикс затвори очи и реши, че най-доброто занимание ще е малко да поспи.
2
Малката шепа щастливци сред хората, които изобщо някога са летели, се делят на две групи.
Първите летят с удоволствие и широко отворени очи. Дали рицар, понесен от отгледан от малко пиленце боен грифон; дали арогантен млад магьосник, седнал на омагьосаната си летяща метла, решил да си поиграе във висините със също толкова безотговорни хлапаци; или алхимик, издигнал балон от рибени мехури, пълни с вонящ газ — лицата на полетелите хора са спокойни и радостни, дланите и гърбовете им не са потни, в главите им не се въртят ужасни картини от падане на земята.
Вторите потръпват дори само при мисълта за летене. Ако съдбата принуди най-храбрият от рицарите или най-смелият от магьосниците да прибегнат до въздушно придвижване, много преди самото летене те започват да имат ужасни сънища, дълго и досадно се оплакват на приятели и близки от страха от летене, а в най-решаващия момент неконтролирано се наливат със силно вино. Когато полетът благополучно приключи, страдалците започват шумно и неуместно да аплодират, опитват се да целунат носилия ги дракон по люспестия нос и въобще изпадат в несвойствена за тях веселост.
Трикс принадлежеше към третия тип хора, най-малочисления. Дали защото вече беше преживял дългия полет върху Елин Абул Мумрик или просто си беше такъв по природа, но полетът под облаците се отрази на юношата не по-различно от пътуване в карета или плаване по море. Под тихото и мелодично пеене на дракона той задряма, заслушан в думите на баладата.
Колкото и да е странно, в нея се пееше практически за същото, за което и в многобройните рицарски балади, които Трикс беше чувал. Драконът пееше за огромно кралство, където живеели храбри рицари, за красива кралска дъщеря, която огнедишащ дракон отвлякъл през нощта от спалнята, за прославени герои, които тръгнали да спасяват принцесата… Трикс смътно подозираше, че краят на баладата все пак ще е различен от обичайното „Търкулнала се в праха главата на дракона, изтрил храбрият рицар потта от челото си, а после повел принцесата към олтара и заживели дълго и щастливо…“ Но по най-позорен начин не успя да чуе края на историята, защото заспа. А когато се събуди, драконът пееше някакви весели куплети — впрочем, пак на същата тема: