— Каква наглост! — обади се Йен, виждайки, че Трикс се събуди. — Ако имах в ръцете си меч…
— Е, не забравяй, че сега сме съюзници — опита се да го успокои Трикс.
— Няма значение! Трябваше да го чуеш как се присмива на рицарите!
— Е, рицарите също не пропускат да се присмеят на драконите — миролюбиво каза Трикс. — Не трябва да се карате.
Йен изсумтя, но замълча.
Междувременно ударите на крилата се разредиха и фургонът започна да се снижава, при това така, че стомасите на пътниците подскочиха към гърлата им, а сърцата, кой знае защо, точно обратното — слязоха в петите.
— Снижаваме се! — с гръмогласен шепот информира драконът.
Тласък. Още един. Изтракаха зъбите на някой от актьорите, разнесе се звън на счупена бутилка. Песя и Нися, които през цялото време гледаха през прозореца, възторжено изпищяха.
— Нашият полет приключи, пожелавам ви приятно пътуване! — съобщи драконът. — Останете по местата си, докато не отлетя.
Актьорите радостно закрещяха и заръкопляскаха, към тях се присъедини и Йен. Трикс, който се срамуваше да пляска с ръце (щеше да излезе, че не се е доверявал на дракона и се е страхувал, че ще ги изтърве), погледна Гавар и видя, че само те с витаманта не изразяват възторга си така бурно. Последният усети погледа му, взря се мрачно в Трикс с мъртвите си белезникави очи и каза:
— Ако е страшно, по-добре да мълчиш. Винаги е по-добре да мълчиш, но особено важи, когато е страшно.
Трикс разстроено отмести поглед. Колко странно! Сякаш Гавар го разбираше по-добре от истинските му приятели!
Първи се отвърза и излезе от фургона Хорт. Предпазливо се огледа и махна с ръка.
Един по един актьорите излязоха навън.
В предутринния мрак тихо пееха цикади. Под краката им имаше не пясък, а изсъхнала трева, а на фона на звездното небе се виждаха разперените клони на палми. Луната се криеше зад облаците някъде до самия хоризонт. Поривите на лекия ветрец носеха натрапчивия аромат на изпотени от страх камили. Всъщност камилите не се потят, това дори Трикс го знаеше. Но явно тричасовият полет в ноктите на дракона и последвалите събития ги бяха накарали да си припомнят как се прави това.
Камилите, между другото, бяха останали само две…
Трикс въздъхна и забеляза, че всички като омагьосани гледат някъде на запад. Той бързо се промуши между Хорт и Шараж, надникна и ахна от възторг.
Тъмната пустиня, докъдето стигаше поглед, беше пълна с неясни, загадъчно мигащи светлинки. Стотици, хиляди светлинки изкусително мигаха пред Трикс…
— Сякаш звездното небе е паднало на земята — замислено промълви Майхел и подсмръкна.
— Оказва се, че пустинята прилича на морето — прошепна Хорт. — В нея също има блуждаещи светлинки…
— Знаете ли защо е добра пустинята? — развълнувано каза Бамбура. — Някъде в нея се крият светлинки…
— Това пък какво е? — предпазливо попита Йен.
— Това са огньовете на армията, която Прозрачният бог води със себе си — скрибуцащо каза Гавар. — Две хиляди огъня… около всеки би трябвало да има по дузина воини… Солидна армия. Прозрачният бог обаче няма особена нужда от нея — самият той е армия…
По гърба на Трикс полазиха мравки. Двадесет и четири хиляди свирепи воини на пустинята? Казват, че в епохата на великите битки между крале и султани са излизали едни срещу други и по сто хиляди. Но тези времена отдавна бяха минали…
— Впрягайте камилите — заповяда Гавар, той някак неусетно пое командването. — Може да не бързате много, ако приближим предните постове по тъмно — ще ни надупчат със стрели.