Въпреки че Трикс не беше ходил на война или дори на маневри (празничните паради на войската в херцогството трудно можеха да бъдат взети под внимание), от летописите и баладите той знаеше, че войниците и командирите са само малка част от армията. Когато започнат истински войни и две враждебни армии тръгнат една срещу друга, на всеки войник се падаше поне по един цивилен. Голямата армия, независимо дали военачалникът иска или не, изисква: готвачи, пекари, месари, водоносци, пивовари и винари; хора за фуража, ловци и рибари; шивачи, кожари, седлари; ковачи, оръжейници, дърводелци; акушерки, доктори, ветеринари, гробари; менестрели, трубадури, актьори, фокусници и жонгльори; майстори на каруци, кучкари, соколари; и шивачки — не по-малко от една шивачка на седем войници или трима офицери.
Най-много от всичко Трикс се удивяваше на необходимостта от толкова много шивачки, но всички хроники и ръководства за водене на войни бяха единодушни, че това е много полезно „за поддържане на бойния дух и за избягване на блудството“. Явно в битките военните униформи бързо ставаха негодни и същите млади жени, за които се препоръчваше да бъдат набирани „от бедни квартали“, прекарваха по цели нощи над тях, привеждайки ги в ред. Ами да, с дрипави дрехи не се воюва — също както и на празен стомах, със смъртоносни рани, с тъпи мечове или от скука.
Така че Трикс очакваше да види в лагера на Алхазаб не само сурови воини, но и чевръсти майстори, превъзходни готвачи и весели шивачки.
Но изглежда жителите на пустинята воюваха по някакви свои си правила. Докато фургонът бавно се провираше между спънати коне и камили, угаснали огньове и разпънати палатки, оглеждащият се любопитно Трикс откри, че войниците сами си готвеха храната, сами си точеха сабите и сами си кърпеха дрехите. Появата на самотния фургон не предизвика особен интерес — сякаш и за развлечения разчитаха само на себе си или просто не се нуждаеха от нищо подобно, а само от храна и сън.
Когато на разсъмване фургонът наближи оазиса Джем-бил, беше спрян от конен патрул. Мълчаливите воини изслушаха историята на Майхел за това как те — световноизвестна театрална трупа — са решили да изнесат представление на славните воини на Прозрачния бог, посочиха им накъде трябва да продължат и заповядаха всеки актьор да си върже бяла лента на ръката — знак, че фургонът е бил проверен и пътуването е разрешено. Или Алхазаб изобщо не се страхуваше от разузнавачи и убийци, разчитайки на мощта на армията и силата на магията, или обитателите на пустинята бяха много доверчиви хора.
Трикс със съжаление реши, че първият вариант е доста по-вероятен.
Оазисът Джем-бил, макар и изобщо да не беше малък, не успяваше да побере огромната армия. Цялата трева беше изпотъпкана или изядена, листата на дърветата също, вероятно бяха отишли за изхранване на животните, а клоните и стволовете — за гориво за огньовете. Само в центъра на оазиса, където се извисяваше огромната шатра на Алхазаб, все още стояха десетина леко пострадали палми.
Езерцето в центъра на оазиса също вече го нямаше, просто го бяха изпили. Сега то представляваше плитка вдлъбнатина, чието дъно беше покрито с изсъхнала кал. До няколкото извора, пълнили преди езерцето, се редяха войници с кожени ведра, които неспирно изгребваха водата и я разнасяха из лагера.
— Лоша работа — прошепна Аннет в ухото на Трикс. — Те са съсипали оазиса, вече няма да се възстанови… пясъкът ще го погълне…
— Жалко — съгласи се Трикс.
— Въпросът не е в това, че е „жалко“ — сподавено продължи феята. — За номадите оазисът е свято място и всеки, който унищожава оазис, е враг на обитателите на пустинята. Ако Алхазаб не зачита древните закони и обичаи, значи няма намерение да остава в пустинята. И щом неговите войници му се подчиняват, значи техният страх от Алхазаб е по-силен от страха от нарушаване на законите на предците им…
— Може да е страх — неочаквано се обади Гавар. Рицарят-маг седеше в другия край на фургона, но очевидно след смъртта слухът му се бе подобрил значително. — А може да е любов и уважение. Дори не можеш да си представиш, млади магьоснико, на какви чудеса е способна любовта.
— А може да е и страх, и любов — изсумтя Трикс, раздразнен, че са го подслушали.
— О, да — удовлетворено каза Гавар. — Това е най-добрата смес. Владетел, от когото едновременно се страхуват и го обичат, това е истински владетел! Не си глупав, момче. От теб може да има полза.
Трикс не отговори. Похвалите на Гавар му бяха отвратителни. И… в същото време много приятни. Може би това приличаше на онова, което хората на Алхазаб изпитваха към своя властелин? Страх и любов едновременно?