Фургонът най-накрая спря до оцелелите палми. Всички неволно се взряха в огромната шатра на Прозрачния бог, която се пазеше от замръзнали като статуи воини. Но балдахинът на шатрата не помръдна — Алхазаб не счете за нужно да излезе при неочакваните посетители.
За сметка на това се появи застаряващ воин на красив тънкокрак кон. Съдейки по блестящите бели дрехи и богато украсения меч — това трябваше да е някой от командирите. А съдейки по белезите по суровото лице и износената ножница — явно опитен воин.
— Комедианти от кралството — спокойно каза воинът, спирайки край фургона. — Излезте всички.
Актьорите, без обичайните спорове, бързо се наредиха пред воина. А от него лъхаше на опасност — сякаш нищо не му коства да извади меча и да посече всички — просто така, без причина. Аннет сметна за най-добре да се скрие с пазвата на Трикс.
Погледът на командира пробяга по актьорите. На момчетата, Майхел и Бамбура той дори не се задържа. Когато погледна Шараж, воинът едва забележимо кимна. Хорт предизвика по-голям интерес — воинът огледа мощните мускули на северянина с видимо любопитство, след което каза:
— Не изглеждаш като комедиант. Ти си държал меч.
— Бях воин — кратко отвърна Хорт.
Номадът кимна и се загледа в Гавар, чието лице беше скрито от шлема.
— Защо си в броня?
Гавар се поклони неочаквано ниско и звучно, съвсем различно от обичайния си тон, отговори:
— В пиесата, която искаме да предложим на вниманието на уважаваната публика, аз играя ролята на коварния витамант Гавар, зъл рицар-маг от Кристалните острови. Гримът, който нося, е толкова сложен и отвратителен, че до края на пиесата не откривам лицето си.
— Покажи го — студено каза номадът.
След миг забавяне Гавар вдигна забралото. Трикс му хвърли ужасен поглед — дори простодушен номад щеше да разпознае в Гавар истински жив мъртвец! А воинът пред тях изобщо не изглеждаше простодушен…
Но Гавар, за негово удивление, сега изглеждаше като най-обикновен човек. Устните му бяха червени, бузите — розови, дори очите на мъртвеца бяха загубили мъртвешката си белота и бяха станали нормални… е, почти нормални. Ако го срещне на улицата, Трикс за себе си би помислил „ама че изрод“, но едва ли би се уплашил.
— Лош грим — презрително каза номадът. — Прекарах три години във вашата столица и съм гледал много пиеси. Поработи върху външния си вид, актьоре. Може би самият Прозрачен бог ще благоволи да гледа вашето представление.
— Ще се постарая, господин… — Гавар се поклони ниско.
— Хамас. Аз съм Хамас, пълководец на великия Алхазаб, същият, който води в битката верните му воини. Разположете се тук. Ще останем в оазиса още една нощ и вие трябва да започнете представлението си веднага щом слънцето се скрие зад хоризонта.
— Имаме нужда от малко реквизит — помоли Майхел. — Няколко кола, за да опънем завесите… и дъски, за да сковем будка за суфльора…
— Можете да отсечете палмите — реши Хамас. — Ще ви донесат храна и вода. Ако имате нужда от още нещо — кажете.
— Не, не, имаме си всичко останало — закима Майхел.
— Надявам се, че няма да разочаровате Прозрачния бог — продължи Хамас. — Ако му стане скучно… е, тогава той ще намери друг начин да се позабавлява, но не мисля, че ще ви хареса.
И обръщайки коня, Хамас бавно се отдалечи.
Майхел избърса потта от челото си, след което каза:
— Е… господа комедианти… Да започваме.
Хорт мълчаливо извади от фургона бойния си топор и тръгна към палмите.
Тъй като беше абсолютно невъзможно да се направят седалки за зрителите, актьорите се ограничиха до сцената, затова пък я поставиха в ниското, на дъното на пресъхналото езеро. Разбира се, цялата огромна армия не би могла да види представлението, но пет или шест хиляди войници биха могли да се съберат и да наблюдават случващото се.
Завеса нямаше, от двете страни сцената беше ограничена от две оцелели палми. До палмите изградиха непретенциозни кулиси с илюминатори, зад които актьорите щяха да изчакват реда си за излизане. Зад палмите опънаха платнище с нарисувано море. Декорите бяха оскъдни — дори се наложи частично да разглобят фургона, за да се създаде поне някакъв намек за два кораба (колелата от фургона послужиха за щурвали, а осите — за мачти).