— Какво? — изхриптя застаналият до Трикс Гавар. — Двеста деветдесет и девет пъти? На Кристалните острови?
— Не му обръщайте внимание, просто така трябва да се говори — успокои го Бамбура. — Играли сме го само три пъти в кралството и веднъж в Самаршан.
— И сега ще ви покажем това представление за последен път! — продължи Майхел. — Закриваме сезона! Прощално представление! История за коварство и любов, за предателство и благородство! Как била спасена прелестна млада принцеса и наказан ужасен зъл витамант!
С тези думи Майхел се поклони и оттегли зад кулисите. Номадите го изпратиха с шумно дрънкане на оръжия — вместо да пляскат с ръце, те предпочитаха да удрят кинжали в мечовете. Звукът, макар и одобрителен, си беше страшен, и Трикс неволно преглътна буцата в гърлото си.
— На сцената — прошепна Бамбура и блъсна Песя в гърба. — Сядай на стола и мечтай за Трикс!
Песя неохотно излезе на сцената, седна на стола и вдигна ръце към небето. Зрителите веднага млъкнаха.
— О, горко ми! — с ужасен фалцет възкликна Песя. — Аз, принцеса Тиана, съм едно нещастно сираче, което искат да принудят да се омъжи за предводителя на витамантите Евикейт! Но аз избягах от двореца и се скрих при добрия младеж Трикс, ученика на магьосника. Но дали съм в безопасност? В крайна сметка ме преследва могъщият рицар-маг Гавар Вилорой!
Майхел, който от жегата и вълнението се потеше обилно и постоянно бършеше лицето си с носна кърпичка, се приведе към Трикс и Гавар и прошепна:
— Шатрата на Алхазаб е отворена, но самият той не се вижда. Изглежда е решил да гледа от шатрата…
— Няма значение — отвърна Гавар. — Ще се справим.
Майхел избута Нися на сцената.
— О, братко! — възкликна Песя, продължавайки да кърши ръце. Изглежда, цялата му представа за момичетата се ограничаваше до това да трябва да възклицават патетично и да кършат ръце. — Моят любим полубрат Халанбери, който реши да сподели с мен тегобата на бягството. Какво искаш да ми кажеш?
Но Нися, поглеждайки заобиколилите сцената зрители, явно си глътна езика и мълчеше.
— Може би си видял някой да се приближава към къщата ни? — притече се на помощ на брат си Песя.
Но Нися упорито мълчеше.
— Халтура… — въздъхна Гавар и с тежка стъпка излезе на сцената. При появата на витаманта по редиците на воините премина изплашен шепот. Гавар изглеждаше като истински мъртвец — блед, с мъртви очи и заострени скули. Като цяло изглеждаше точно какъвто беше.
— Той няма да ти отговори, принцесо! — мрачно каза Гавар. — Наложих му заклинание за мълчание!
— Видях витаманта Гавар да се приближава към нашата къща! — внезапно проговори Нися, игнорирайки появата на Гавар.
— И сега, както виждаш, премахнах заклинанието! — не се притесни Гавар.
— Не трябва ли да се скрием, преди Гавар да се вмъкне тук? — продължи Нися.
— Виждаш ли — той дори не ме забелязва, защото аз станах невидим за него! — невъзмутимо продължи Гавар.
— Какъв актьор… — прошепна Майхел. — Какъв природен талант! Ех, ако играеше в моя театър — щяхме да покорим целия свят!
— Въпреки че Нися така… не на място говори? — попита Трикс.
— А, това са глупости — махна с ръка Майхел. — Всички актьори понякога говорят не на място. Това се нарича импровизация и много се харесва на публиката.
Междувременно Нися най-накрая се опомни и започна да играе ролята си. Той смело се нахвърли на Гавар, беше победен и красиво падна на сцената. Трикс си спомни, че всъщност Халанбери се беше скрил от витаманта в бюфета, но не каза нищо — така наистина се получаваше по-интересно.
Междувременно Гавар се присмиваше на принцесата. Той осмиваше опита й да избяга, заплаши да я сложи в трюма при злобните плъхове и най-накрая, като я хвана за ръката, я замъкна към срещуположните, левите кулиси.
Публиката с дружни възгласи изрази одобрението си, макар че на Трикс му се стори, че харесват не играта на актьорите, а поведението на Гавар.
— Хайде… върви! — заповяда му Майхел и го избута на сцената. След него изскочи и Йен.
По това време вече съвсем се стъмни. На сцената имаше светлина от фенерите, но около нея всичко тънеше в мрак — само шатрата на Прозрачния бог светеше с бяла магическа светлина. Зрителите можеха да се познаят само по отблясъците на оръжията, по звъна на стомана и по миризмата на чесън. Само онези номади, които бяха най-близо до сцената, бяха смътно видими. Смуглите брадати лица се обърнаха с интерес към Трикс. Повечето войници и командири, наблюдаващи представлението, държаха купи с печени царевични зърна и мехове с пиво.