На Трикс му стана страшно и едва се сдържа да не изкрещи нещо в противовес на Гавар.
— Се спусна върху шатрата на Прозрачния бог, магьосника Алхазаб! — изрева Гавар.
Раздаде се тих печален звън — и сребристо сияние обгърна шатрата на Алхазаб.
— Времето спря! — Гавар триумфално погледна номадите. — Ще минат векове и хилядолетия, а шатрата ще остане да стои сред пясъците. Никой не ще успее да влезе в нея — и никой не ще може да излезе, защото там няма време, няма живот и няма смърт! Отсега и завинаги, докато самата Вселена не се свие в точка и не избухне отново от напрежение!
Последната фраза за Трикс изглеждаше донякъде странна, но пък звучеше страхотно.
Номадите уплашено гледаха Гавар.
Витамантът се разтресе в плашещ смях.
„Ние победихме! — възторжено си помисли Трикс. — И не само че победихме, но дори не ни се наложи да убиваме някого!“
И тогава всичко изведнъж тръгна на зле…
Усмихнатият воин от първия ред внезапно се изправи и разкърши рамене. В очите му вече нямаше усмивка.
— Скапано парче гнилоч… — възкликна той. — Оставих в шатрата любимия си плащ!
Воините го гледаха със страх — и възхищение.
И Трикс с ужас видя как самоуверената усмивка изчезва от лицето на Гавар. Витамантът вдигна обгърната от магическа светлина ръка и извика:
— Свиреп неугасим огън ще погълне твоето тяло, Алхазаб!
Естествено, такова просто заклинание предизвика единствено слаба светкавица, която все пак удари Прозрачния бог. За миг Трикс видя Алхазаб през пламъците — после огънят се стече от раменете му и образува огнена локва в краката му. На Прозрачния бог изглежда му беше абсолютно безразлично.
— Несъкрушими връзки сковаха ръцете и краката ти, витаманте! — възкликна Алхазаб. — А твоят гнусен език се поду и вече не може да се движи!
Според Трикс и това заклинание не беше нищо особено. С нищо не по-добро от „свирепия неугасим огън“. От него може би Гавар ще започне да се движи съвсем малко по бавно…
Но изричайки това просто заклинание, Прозрачният бог сякаш целият пламна и засия със синя магическа светлина.
Гавар нечленоразделно замуча. Чудовищна сила разпъна ръцете и краката му в различни посоки — и той замръзна на сцената, сякаш увиснал на невидими въжета. От отворената му уста увисна подут черен език.
Колкото и да му беше страшно на Трикс, той разбра, че сега само той може да направи нещо. Бързо хвърли ненужния за сериозна магия жезъл, протегна ръка към витаманта и каза:
— Алхазаб напразно тържествува! Младият магьосник му нанесе коварен и безмилостен удар! Всички сокове на тялото — от черната злъч на далака и жълтата злъч на черния дроб до червената кръв във вените и безцветната слуз в главата — всички те изкипяха, разкъсвайки Алхазаб на парчета!
Майхел ахна от ужас.
Номадите изреваха от страх — и се взряха в Прозрачния бог.
Алхазаб поклати глава и обидено погледна Трикс.
— А аз бях за теб в тази пиеса… — каза той с горчивина. После очите му пламнаха от гняв. — Коварно хлапе, недоучен магьосник, презрял законите на гостоприемството и справедливостта — подчинявайки се на моята воля, на волята на Прозрачния бог, ти отиваш в самото сърце на ада!
Алхазаб отново бе обгърнат от призрачно сияние.
И светът около Трикс помръкна.
Не е тайна, че откакто човек вярва в съществуването на Висше божество, което е създало небето, звездите, земята, хората, животните и въобще всичко, с изключение на чувството за хумор, което е съществувало винаги и ще просъществува вечно, е възникнало и силно, всепоглъщащо желание да не умреш в отредения ти срок, а да се озовеш в някакъв друг свят, по-близо до Висшето божество.
(Някои дори предполагат, че първо се е появило това желание и чак след това хората са повярвали в съществуването на Всевишния и Всемогъщия.)
И тъй като всеки човек искрено вярва, че е добър и обичан от Висшето божество, докато неговият съсед, който е по-богат с две крави и няколко панталона (знае как по-добре да върти меч, да пее весели песни на пира или е женен за добра и красива жена) е много, много лош човек, хората започнали да се замислят как ли е устроен този щастлив живот след смъртта? Ами да, все пак е невъзможно да повярваш, че дори и тогава ще се озовете в същите условия с този негодник, който и докато е бил жив е отравял цялата радост на битието ти със своето съществуване!