— Ами… в известна степен… — отговориха му малко смутено.
— Създателят? — възхити се Трикс.
— В известна степен… — продължи притеснено Творецът.
— Висшето божество?
— Не смей да богохулстваш! — прекъсна го Творецът и Създателят. — И така съм опасно близо до кощунство. А и ти всъщност си удари главата при падането и ти се мяркат всякакви глупости!
— Наистина ли? — натъжи се Трикс.
— Щом ти казвам, значи е истина — отсече Творецът и Създателят. — Добре… адът ще го отхвърлим, в дадения случай не се вписва в историята. Нека бъде… ох, как не обичам такива номера!
— Какви? — плахо попита Трикс.
— Такива! Знаеш ли, че най-голямата самаршанска пустиня се нарича Сърцето на ада?
— Не — призна Трикс и се замисли. — Всъщност да, оказва се, че знам! Четох го в летописите.
— Значи така, тъй като Прозрачният бог не може да те изпрати в истинския ад, то ти ще попаднеш в тази пустиня. Но не се радвай предварително, аз няма да ти помагам! Ти ще попаднеш в най-лошата й и гореща част, където от стотици години не е стъпвал човешки крак!
— Но ще се измъкна ли оттам? — реши да изясни за всеки случай Трикс, вече убедил се, че Творецът и Създателят обича да говори.
Раздаде се тежка въздишка.
— Трикс, ти си умно момче. Помисли сам — как няма да се измъкнеш? Та ти си герой!
— Герой?
— Главен герой! Така че непременно ще се измъкнеш.
— И как?
— Няма да ти кажа.
— А Прозрачния бог ще победя ли? Тоест ще го победя ли… как е правилно да се попита?
— Ще успея ли да го победя. Не знам, тук са възможни варианти. Това е, довиждане!
— А Тиана мен ще ме… — започна отново Трикс — и се събуди.
Лежеше на парещия пясък. Духаше сух горещ вятър. В небето блестяха звезди. Главата, която Трикс беше ударил в камък при падането си, ужасно го болеше.
— Ама що за халюцинация… — прошепна Трикс. И скочи, оглеждайки се: — Йен! Гавар! Бамбура! Майхел! Аннет!
Отговори му тишина. Той стоеше в пустинята, сред някакви древни, полуразрушени и полузаровени в пясъка сгради. Никъде, докъдето поглед стигаше, нямаше жива душа — нито верния приятел, нито комедиантите, нито витаманта, нито феята…
— Аз съм в Сърцето на ада! — с ужас прошепна Трикс.
3
Под печалната лунна светлина, нежно осветяваща древните руини, Трикс обикаляше из засипания с пясък град. Да заспи не можа — страхът за приятелите му и ужасът от положението, в която се беше озовал, прогонваше всякакъв сън. Останките от сградите отначало му внушаваха плаха надежда: ами ако вътре има нещо полезно или поне интересно? Но покривите на повечето от тях отдавна бяха пропаднали, вратите бяха изсъхнали и разпадащи се, а прозорците — счупени, и дори в оцелелите помещения имаше навят пясък. Може би някъде под краката лежаха изумителни съкровища (от които така или иначе нямаше да има никаква полза), тайнствени магически предмети (от които можеше да се очакват и неприятности) и вкаменени останки от храна. Но да се изкопаят така или иначе беше невъзможно.
Уморен да върви по пясъка, Трикс седна, прислонил се до стена, която изглеждаше по-здрава от останалите, и започна да размишлява.
Къде се намираше?
В пустинята. И то очевидно в същата онази пустиня, която в древните летописи наричаха Сърцето на ада. Някога тук са цъфтели градини, текла е вода и са живели далечните предци на самаршаните. Но нещо се е случило, горещите ветрове са засипали руслата на реките, зеленината е изчезнала — и обитателите са мигрирали на север. Някои, подобно на предците на Прозрачния бог, са останали да живеят по края на пустинята, примирили се с трудностите и овладели изкуството за оцеляване сред пясъците. Други са продължили напред, основавайки град Дахриан и султаната Самаршан. А някои са продължили още и изцяло са се претопили сред народите на кралството… Но във всеки случай тук, в центъра на пустинята, със сигурност не живееше никой. Дори смелите номади на своите издръжливи камили не биха рискували да се напъхат тук.
С какво разполагаше той?
Дрехи — не особено подходящи за пътуване в пустинята. Тук трябваха здрави плащове, които да пазят от слънцето и жегата, а не риза, куртка и панталони… Обувките му бяха не много здрави, кожени, не стигаха дори до глезена и постоянно се пълнеха с пясък при ходене. А беше невъзможно да ходи бос, през деня пясъкът беше горещ като тиган. В джобовете си Трикс намери шепа фурми, които механично беше пъхнал там на вечеря, и малко пари — абсолютно ненужни в дадената ситуация. Е, също и носна кърпа (все пак Трикс беше получил добро възпитание), която впрочем беше доста мръсна (очевидно възпитанието не беше чак толкова добро, защото един наистина културен човек не си духа носа в кърпата и не бърше нищо с нея). На пояса му висеше магическата сабя, подарена от Абнувас — така и не му се удаде възможност да я провери и да я изпита в действие. Впрочем, тук нямаше и с кого да се бие…