— Мисли… — обърна се Трикс с молба към многострадалната си глава. — Хайде, мисли…
Разбира се, не биваше да забравя, че е магьосник. Но магията е едно такова хитро нещо, което много обича зрители. Когато беше до Васаб, Трикс беше успял да омагьоса камилите да тичат по-бързо от вятъра. Такива камили сигурно биха го извели от пустинята… Но тук камили нямаше, както нямаше и обикновени хора, които със своята вяра да помогнат на магията да се случи.
Известно време Трикс размишляваше дали няма да успее да омагьоса собствените си крака, така че да го понесат напред с километрични крачки. Но със съжаление разбра, че абсолютно не вярва в пригодността на своите крака за подобни подвизи.
По същия начин той не вярваше, че ще може да създаде храна от нищо. По-точно, той ще може да я създаде, това е много просто. И на вкус ще е страхотна. Но ползата от нея ще е никаква. Само водата, създадена с магия, наистина утолява жаждата…
— Вода! — радостно изкрещя Трикс. — Разбира се!
Той облиза пресъхналите си устни, отметна глава, отвори уста и каза:
— Призракът на мъчителната смърт от жажда отстъпи от младия магьосник. Водата е малкото, което е навсякъде… водата е това, което магьосникът може да създаде във всеки един момент. Ето тя се излива в жадната уста на юношата — чиста, вкусна, сладка, освежаваща вода…
Известно време Трикс чака. После на езика му падна една-единствена капка. Трикс присви очи и видя на лунната светлина как над главата му бавно се образува още една капка — мъничка, като блещукаща песъчинка. Капката се оформи… олюля се в нищото — и падна надолу.
Трикс затвори уста.
Така нямаше да се напие…
Изглежда в Сърцето на ада беше толкова горещо, че наоколо изобщо нямаше вода. Нито в земята, нито във въздуха. А магьосникът е в състояние да създава нещо ново само от това около него.
Натъжен, Трикс се опита да не изпадне в отчаяние. Ако не може да тича бързо… ако не може да създаде храна и вода… значи тогава просто трябва да изчезне оттук. Как? Ами точно така, както се и появи. В крайна сметка нали Алхазаб му беше приложил добре известно заклинание за телепортация. Ако на мястото на Трикс беше мъдрият Радион Лапад, той незабавно щеше да щракне с пръсти и да се пренесе на някое друго място. Какво пречеше на Трикс да направи същото? Преди не му се получаваше — да, така е. Но преди нямаше истинска нужда. А сега Трикс знаеше, че ако не се телепортира, само за ден ще умре от жажда.
— Ще успея! — твърдо каза Трикс. По-точно — опита се да го каже. А всъщност каза нещо от рода на „Ше уея!“ Докато беше стоял с отворена уста, ловейки жалките капки вода, гърлото му така беше пресъхнало, че не можеше да произнесе нито дума.
Сега вече Трикс съвсем се уплаши. След като направи няколко мъчителни преглъщания, накрая успя да предизвика появата на слюнка в устата си и можеше да говори. Но още няколко часа — и съвсем ще пресипне. А пресипналият магьосник е едно абсолютно безполезно създание. Само най-силните и мъдри, според слуховете, можели да правят магии, като произнасят заклинанията на ум.
Трикс се концентрира и опита да си спомни всички уроци на Лапад. Първо, трябва да си представи мястото, където иска да попадне. Или в краен случай някой много важен и познат му обект — къща, дърво, човек…
Човек.
Трикс веднага си представи Тиана.
Колко страхотно би било сега да се пренесе при нея! Да се озове в студения, снежен Дилон. Да й разкаже за приключенията си… да я помоли за малко вода.
Трикс така ясно си представи Тиана — с нейната светла мека коса, хубави сини очи, нежна матова кожа, стройна фигура, тънки изящни ръце… е, и всичко друго, което би могъл да си представи един възпитан юноша, влюбен за първи път, така че сърцето му забърза ритъма си, а душата му се изпълни с увереност.
Той ще се справи!
Ще успее!