Трикс разпери ръце, припомняйки си законите на телепортацията. Човешкото тяло се състои от много-много малки частици, а те от своя страна се състоят от много-много дребни частици… и ако позволиш на всички тези частици, те могат, подчинявайки се на волята на магьосника, да се втурнат в пространството с невероятна скорост и след това отново да се съединят. Ето така се осъществяваше телепортацията (разните цветни ефекти магьосниците ги измисляха според настроението си, така че всичко да изглежда по-впечатляващо)…
— Тиана… — прошепна Трикс и с цялото си сърце, искрено и пламенно, пожела да се окаже до нея.
Изобщо не се изненада, когато вълшебни пламъци обгърнаха ръцете му.
Изненадата дойде миг по-късно — когато на пясъка пред него се появи спящо момиче в дълга до петите нощница…
— А!!! — ужасено изпищя Трикс. — Какво направих!
Тиана, пренесена благодарение на заклинанието му от меките завивки на уютната си спалня върху противния сух пясък на пустинята, мигновено се събуди и се изправи. Преди още да осъзнае къде точно се намира и кой е до нея, тя скочи и стовари здрав ритник в челото на Трикс. Нещастната глава на младия магьосник отхвръкна от удара, тилът му се удари в каменната стена и той отново загуби съзнание.
— Трикс…
Отваряйки едното око, Трикс печално погледна Тиана. За голямо негово огорчение паметта му си беше наред и той прекрасно помнеше какво е направил.
Впрочем, цялото огорчение в миг се изпари от главата му, когато осъзна, че същата тази глава почива в скута на Тиана. Момичето нежно галеше косата на Трикс и шепнеше:
— Бедничкият… прости ми, моля те… Трикс…
— Тиана… — възможно най-жално каза Трикс. — Аз съм виновен… за всичко съм виновен…
— За какво? — изненада се Тиана.
— Аз… произнесох заклинание… и ти се озова при мен… в самия център на най-страшната пустиня на Самаршан…
— Трикс! — неочаквано възкликна Тиана и бързо го целуна по челото. Трикс веднага загуби дар слово. — Благодаря ти!
Няколко мига Трикс се наслаждаваше на случилото се, въпреки че не можеше да разбере защо е заслужил благодарностите на Тиана. Паметта му, станала сякаш дори по-укрепнала от всичките тези удари, услужливо му подсказа вълнуваща сцена от летописите на приключенията на барон Волмар Упорития: „И отваряйки очи, доблестният барон установи, че красива млада девойка държи главата му на своите нежни колене, оросявайки лицето му със сълзи от радост. «О, бароне! — възкликна девойката. — Повярвайте ми, тази врата не само е заключена, но и зазидана с три реда тухли от външната страна!» Но доблестният барон се надигна…“
Трикс изведнъж осъзна, че му е напълно безинтересно да си припомня приключенията на барона, на които толкова се възхищаваше в детството си — действителността беше много по-интересна!
— Тиана, за какво ми благодариш? — спокойно попита той.
— Как за какво, глупчо? За това, че ти с твоята магия ме пренесе от Дилон тук, при себе си!
Трикс седна и притеснено погледна Тиана.
— Какво става? Да не би пак насила да искат да те омъжат? Или градът е обсаден от врагове? Или е избухнала епидемия от Червена чума? Или селяните са се разбунтували?
— Не… — объркано отвърна Тиана, притискайки ръце към гърдите си.
— Тогава защо се радваш? — попита Трикс. — В края на краищата ние сме в центъра на страшната самаршанска пустиня! Най-могъщият магьосник в света, Алхазаб, ме хвърли тук като наказание за опит за покушение! И не знам как да се измъкна оттук!
— Трикс, ти си магьосник — успокояващо отговори Тиана. — Ти си смел, умен и находчив. Също така си добър и аз… — Тиана се изчерви и се поправи: — И се отнасяш добре с мен. Така че няма да допуснеш да умрем тук! А се радвам, защото ми омръзна в Дилон!
— Просто ти омръзна? — изненада се Трикс.
— Трикс, само да знаеш какво правя по цял ден! — възкликна Тиана. — В седем сутринта — ставане, измиване и пеене на благочестиви химни за създаване на хубаво настроение. В осем — закуска. В девет — бродерия на злато и сребро върху кадифе или перли и мъниста върху брокат. В дванайсет — слушане на назидателни истории за благочестиви жени. В два часа — обяд. В три часа — урок по танци. В пет часа — курс по кокетство и съблазняване…
— Това пък какво е? — вдигна вежди Трикс.
Тиана се огледа и крадешком го погледна с едно око. После тихо възкликна, притиснала ръце към гърдите си: