Выбрать главу

— Ах! Сами сме в пустинята, нощем, а аз почти не съм облечена…

Цялата кръв на Трикс се втурна към лицето му. Той бързо се обърна и извика:

— Не гледам…

— Глупчо! — със съвсем различен тон продължи Тиана. — Ето това е кокетство и съблазняване! Глупаво занимание!

— Точно така — промърмори Трикс, все още не смееше да погледне Тиана. — Абсолютно ненужен за теб курс.

— Ами да — съгласи се Тиана. — В седем часа — обучение по клюки…

— Какво? — изуми се Трикс. — И това ли се учи?

— Разбира се — кимна Тиана. — Знаеш, че светските дами клюкарстват през цялото време. Да не мислиш, че става просто ей така?

Трикс си спомни как майка му прекарваше часове с приятелките си или, уединили се в някой ъгъл по време на бал, си шепнеше нещо с дамите, като от време на време прикриваше уста с ветрило, за да се посмее, или се кокореше и пляскаше с ръце.

— Мислех, че това е в природата на всички жени — честно си призна той.

— Не, разбира се! Коя жена наистина ще се чуди в кого е влюбена нейната приятелка; откъде си е купила тюркоазената огърлица, защо церемониалмайсторът е ощипал прислужницата или с кого е обядвала вдовстваща баронеса? Никоя! Специално ги учат да говорят за всичко това… — Тиана отвори широко очи и с тънък глас каза: — Скъпа, а ти чу ли, че вчера херцогът избягал от спалнята на херцогинята, целият червен, като размахвал ръце и кълнял с ужасни думи?

— Какъв кошмар… — съгласи се Трикс.

— После вечеря — въздъхна Тиана. — А след това…

— Да, разбрах — каза Трикс. — Но ти си принцеса! Не се занимавай с такива гадости!

— Правила на регент Хас — Тиана разпери ръце. — Когато се върнах от Маркел, той ме посрещна тържествено и се извини, че по заповед на краля ме е дал на витамантите. След което каза, че ще направи всичко възможно, за да израсна като истинска светска дама. Отначало не разбрах какво има предвид. А после… Даже исках… — Тиана се поколеба, но продължи: — Исках да избягам при теб. В херцогство Соийе. Но регентът сега така ме пази… И той също така каза, че поради благородния си произход трябва да се пазя за… за наследника на Маркел!

— Какво? — изкрещя уязвеният Трикс.

— Изглежда, че много съм се харесала на краля — призна Тиана. — Нали знаеш, че княжество Дилон е най-голямото и най-свободното в кралството. Затова Маркел решил, че ако ожени сина си за мен, това значително ще укрепи кралството. Ще допринесе за консолидацията на властта и ще изгради държавата хоризонтално — от столицата до Дилон!

— Но кралят дори още няма син! — възмути се Трикс. — Може и изобщо да не му се роди син, а дъщеря! А дори да е син — той ще е четиринадесет години по-малък от теб!

— Кралицата също е седем години по-стара от краля — тъжно каза Тиана. — И се сгодили, когато Маркел бил на една година.

Известно време те тъжно мълчаха. После Тиана се усмихна и каза:

— Вече си мислех, че ще умра от тази скука! И изведнъж — бум! И ти ме пренесе при себе си!

Трикс помисли и реши, че няма да казва на Тиана, че всъщност е искал той самият да се пренесе при нея.

— Но сега трябва да се измъкнем оттук — каза той. — И да спасим Йен… и Майхел с трупата му…

— И те ли са тук? — изненада се Тиана.

— Да. Както и Гавар… — въздъхна Трикс. — Не се сърди, но и него ще трябва да спасяваме, сега сме съюзници.

— Разказвай! — нареди Тиана. — От самото начало, така че да разбера всичко!

Те седнаха на отдавна падналата колона и гледайки към тайнствено трептящата на лунната светлина пустиня, Трикс започна своята история.

Вече започваше да съмва, когато Трикс приключи, всички въпроси бяха зададени и всички отговори бяха получени. Призори застудя и Трикс даде връхната си дреха на Тиана. Естествено, съвсем не навреме започна да им се приспива.

— Ти непременно ще измислиш как да стигнем до Дахриан — утешаваше Тиана младия магьосник. — Щом успя да ме пренесеш тук, ще успееш да ни телепортираш и двамата.

Трикс сви рамене.

— В една приказка четох как магьосник, изгубил се в гората, си направил кон от листа, клони и мъх — спомни си Тиана. — После омагьосал този дървен кон и той започнал да тича като истински.

— Спомням си тази приказка — оживи се Трикс. — Само че тук няма дървета.

— А от пясък дали ще можеш да направиш кон?