Выбрать главу

— Тогава поне да е камила — замислено каза Трикс.

— Давай! Отдавна искам да яздя камила!

Трикс съвестно опита. Няколко пъти пясъкът се издигаше и се опитваше да се слепи във фигура. Веднъж тази фигура дори заприлича на камила — с дълги крака, изпъната напред шия и две гърбици. Но още щом Трикс докосваше пясъчната камила и тя се разпадаше.

— Предполагам, че просто не вярвам в това — призна накрая Трикс. — Лапад винаги е казвал, че най-страшното за един магьосник е да изгуби вяра в себе си…

— Трикс, а какво е било тук преди време? — попита Тиана, поглеждайки към руините.

— Град някакъв. Древен…

— А вярно ли е, че в древността магьосниците са били по-силни, отколкото сега?

Трикс кимна.

— Това е, защото думите още са не били изхабени от много употреба. Магът заповядва: „Да се появи пред мен кон!“ — и конят се появява. Ако му се прииска наметало-невидимка, ще каже: „Пред мен да се появи прекрасно вълнено наметало, което не само да топли, но и да прави своя собственик невидим“ — и всичко ще се получи.

— А може би тук все още има някакви вълшебни вещи?

— Възможно е, но как да ги намери човек? — въздъхна Трикс.

— Ти си магьосник! — отново убедено повтори Тиана. — Заповядай им да се появят!

Трикс се замисли. Самият той не вярваше истински в такава магия. Но виж Тиана — тя вярваше… Може би нейната вяра щеше да е достатъчна, за да се получи магията?

Той протегна ръка, надявайки се, че жестът ще изглежда достатъчно тържествен, и каза:

— Магията никога не умира. Години, векове, хилядолетия могат да минат над руините на града — но всичко вълшебно, което е било създадено от великите магьосници от древността, продължава да чака своя час. И ето магьосникът, попаднал в беда, призовава творенията на древните си събратя. И откликвайки на неговия призив, нека пред него се яви всичко магическо, което може да му помогне да се измъкне от пустинята!

Известно време нищо не се случи и Трикс вече се канеше да свали ръката си. Но изведнъж Тиана изпищя и отскочи встрани. Пясъкът под краката й се раздвижи, сякаш нещо се опитваше да излезе.

Трикс извади за всеки случай магическата сабя и пристъпи напред, за да предпази принцесата. Пясъкът продължаваше да се движи. Накрая нещо проблесна — кръгло, медножълто, и изплува от земните дълбини…

— Какво е това? — удивено попита Тиана.

Трикс се наведе и вдигна предмета.

— Чайник или нещо подобно… — той завъртя медния съд. — Не, лампа. Виждаш ли, ето тук се налива маслото, а тук трябва да има фитил… Много примитивна конструкция!

— Нима лампа може да ни помогне?

— Може — мрачно каза Трикс. — Ако, разбира се… Ако в нея живее джин.

— Джин? — очите на Тиана се ококориха. — Това не е ли само приказно същество?

— Е, джинове не са срещани отдавна, това не са ти някакви минотаври. Но магьосниците вярват, че те наистина са съществували. Джиновете са много могъщи магически същества.

— А добри ли са или зли?

— Точно това е въпросът, че има всякакви! — навъсено отговори Трикс. — Има добри. Има и зли. Зависи какъв ти е късметът…

— Но може ли джинът да ни помогне?

Трикс въздъхна:

— Може… Всъщност, ако не греша, всеки джин, който с магия е затворен в лампа, е длъжен да изпълни три желания на този, който намери тази лампа. Това правило е най-важното и е задължително. Но джинът, дори да е добър, непременно ще се опита да заблуди човека и да изпълни желанията неправилно. Изглежда имат такъв обичай…

— Е, ще имаш три желания — разумно отбеляза Тиана, — а после и аз ще имам още три. Шест желания — това би трябвало да е достатъчно да поправи грешното!

— Ако останем живи — поясни Трикс. — Например, казваш на джина, че ти е студено и искаш да се стоплиш. Джинът веднага те облъхва с пламъци! Стоплил ли те е? Стоплил те е! А това, че в същото време ти си изгоряла, буквално не се брои.

— Много невъзпитани същества — нацупи се Тиана.

— Ами… такава им е природата… — въздъхна Трикс. — Ако ти беше стояла в лампа в продължение на хиляда години, също нямаше да си във форма.

— А как да го призовем?

— Трябва да се потърка лампата… — Трикс извади носна кърпа. — Ще рискуваме ли?

Тиана храбро кимна.

След като избра по-чистия край на кърпата, Трикс го прекара няколко пъти по лъскавата страна на лампата и бързо я постави върху пясъка. Лампата потрепна, завъртя се около оста си и замря. Тънка струйка черен дим плъзна от човката й. Трикс и Тиана отстъпиха няколко стъпки назад.