Струйката се издигна, леко се поколеба, след което започна да се раздува, оформяйки черен облак. В облака засвяткаха искри и затанцуваха пламъци — по всеобщо мнение джиновете се смятаха за огнени създания. Трикс нервно стисна дръжката на сабята, макар да се съмняваше, че тя ще помогне срещу джина.
— Слушам те, господарю мой, и… господарке моя — каза появилият се джин. — Кой потърка лампата?
Джинът изглеждаше съвсем не така, както очакваше Трикс. На картинките обикновено ги изобразяваха като страшни брадати великани, които вместо крака имат облаци дим, кълбящи се от лампата. А този джин беше млад човек, може би връстник на Трикс, с открито симпатично лице, което все още не познаваше бръснача. Облечен беше в тесни бели панталони и вталена риза, разкопчана на гърдите. На Трикс джинът хвърли бегъл поглед, затова пък с явно удоволствие се взря в Тиана и веднага започна да й се усмихва.
— Ей! — сопна му се Трикс. — Аз потърках лампата, аз съм твоят господар.
— Жалко — каза джинът. — Слушам и се подчинявам, господарю.
— Защо изглеждаш така? — попита Трикс. — Защо не ни плашиш?
— Наистина ли искаш да разбереш? — любезно попита джинът.
— Не, не искам! — Трикс навреме забеляза капана. — Просто питам.
— Ако просто питате, аз мога и да не отговоря — насмешливо продължи джинът. — Но така да бъде, ще обясня. Изглеждам така, защото по стандартите на джиновете аз съм все още млад и да се явя в образа на могъщ брадат старец би било прекалено самонадеяно от моя страна. Но нека това не те радва — аз така или иначе съм могъщ и коварен. Казвам се Китап. Роден съм преди три хиляди седемстотин и пет години в семейство на достойни джинове със средни магически способности. Още в първите дни от живота ми моите родители се увериха, че съм най-красивият, най-умният и най-здравият джин на света. Още на възраст от един месец и половина започнах стабилно да държа главата си изправена и да се усмихвам при вида на майка ми…
— Чакай, чакай! — замаха с ръце Трикс. — Ако смяташ да ни преразказваш целия си живот, ние ще умрем от старост.
Китап сви рамене.
— Слушам и се подчинявам. Прекарах в тази тъпа лампа три хиляди шестстотин и деветдесет години. Знаеш ли колко ми се иска да говоря. Но щом настояваш — спирам с речите.
— Не се обиждай, джине! — каза Тиана. — Наистина е много-много тъжно, че си седял толкова дълго в лампата. Сигурно ти е било много скучно и самотно?
— Всъщност, не — призна Китап. — Ние, джиновете, живеем само когато ни призоват. А в лампата ние… — той се замисли. — Може да се каже, че спим.
— Ами онези истории, в които джинът казва на човека: „Първите хиляда години обещавах да изпълня три желания на този, който ме спаси. През вторите хиляда години обещавах да му бъда вечен роб. А през последните хиляда години се заклех да убия този, който ме освободи!“
— Чувал съм много такива истории — въздъхна Китап. — Безсънието е ужасно нещо. Случват се, разбира се, и трагични инциденти.
— Кажи ми правилата — помоли Трикс. — Веднага уточнявам, че това не е желание!
— Справедлива молба, господарю мой и повелителю — кимна Китап. — И така, ти имаш право на три желания, които съм длъжен да изпълня. След това ти си длъжен да хвърлиш лампата на същото място, където си произнесъл последното си желание, а този, който я намери, има право на още три желания… — Китап въздъхна и отново погледна Тиана. — И така, аз явно ще трябва да изпълнявам шест желания. Но се радвам, че ще имам толкова прелестна повелителка…
— Не се разсейвай — изсумтя Трикс.
— И какво друго? Ах, да. Не мога да те даря с всемогъщество или дори с магически способности… впрочем, струва ми се, че ти самият си магьосник?
Трикс кимна.
— Не мога да съживявам мъртвите — продължи джинът. — И накрая, не мога да се намесвам в човешкото съзнание.
— Това пък какво означава?
— Повтарям за глупаците — грубо отвърна Китап. — Не мога да заставя някой да се влюби, да мрази, да се подчинява и въобще да променям по какъвто и да е начин убежденията и стремежите на даден човешки индивид.
— Разбрах.
— И последното. Ние, джиновете, сме същества прости — ухили се Китап. — Понякога недооценяваме човешката крехкост и често разбираме желанията буквално. Така че изпълнението на някое желание може да доведе до смъртта на господаря и повелителя, а понякога и до пълното унищожаване на околната местност. Бъди внимателен в своите желания!