— Това го знам — въздъхна Трикс.
— Китап, ти си толкова симпатичен и добър младеж… — внезапно каза Тиана. — Може би ще ни подскажеш как правилно да те помолим да ни изведеш от пустинята?
Китап замислено погледна Тиана, после сви рамене:
— Ами просто помолете. Китап, изведи ни от пустинята.
— И това е всичко? — изуми се Трикс.
— Мисля, че това е най-логичното — обясни Китап.
— Трикс, миличък… — обърна се Тиана към юношата. — Нека Китап да ни изведе от пустинята!
— Добре… — въздъхна Трикс, въпреки че нещо в него протестираше, усещайки някакъв номер. — Китап, моля те да ни изведеш от пустинята!
— Прието за изпълнение — кимна джинът. — Да вървим!
— Как така да вървим? — възмути се Трикс. — Трябва да е бързо!
— Тогава да бягаме — каза Китап. И като плесна с длани по бедрата, избухна в смях: — Ох, ще умра от смях! Не може да бъде! Толкова стар номер — а сработи! „Трябва да е бързо! Тогава да бягаме!“ Не мога да повярвам, че сработи! Мама ще е във възторг!
Трикс от възмущение не знаеше какво да каже. Тиана се взираше смутено.
— Отказвате ли се от желанието? — през смях попита Китап. — Че ако тръгнем, ще ни трябват около два-три месеца…
— Отказваме се — мрачно каза Трикс.
— Слушам, господарю мой и повелителю — кимна Китап. — Желанието е анулирано. Останаха ви още две желания. Слушам и се подчинявам!
Трикс се замисли. В крайна сметка той беше магьосник и беше свикнал да работи с думи. Заклинанията са точно като джина, изискват много точна формулировка…
— Искам, Китап, да доставиш мен и Тиана в град Дахриан, столицата на Самаршан, в градините на султанския дворец и да ни доставиш възможно най-бързо, без да причиняваш никаква явна и неявна вреда, скрита или открита, а напротив, внимателно да избягваш всички възможни опасности, които могат да възникнат по пътя и при пристигането в Дахриан.
Джинът се замисли. После каза:
— Тук има някакво противоречие, господарю и повелителю. Силата ми е голяма, но не е безкрайна. По пътя може да срещнем опасности, които да не мога да предотвратя. Моля те да уточниш кое е по-важно — скоростта на придвижване до Дахриан или вашата безопасност по пътя?
— Безопасността — твърдо каза Трикс.
Китап се ухили:
— Тогава да вървим!
— Какво, пак ли? — изкрещя Трикс.
— Разбира се! Ходенето е най-безопасно. Ще видим навреме всички опасности и ще успеем да ги избегнем. Нито летящият килим, нито обувките-скороходки, нито омагьосаните карети са абсолютно безопасни.
— А телепортацията? — възмути се Трикс.
— Още повече! Знаеш ли колко случаи има, при които магьосникът се телепортира на опасно място?
— Не можем да вървим пеша — каза Трикс. — Ще умрем от глад, жажда и жега. А ти си длъжен да ни предпазваш от опасности!
Китап въздъхна:
— Какво пък. Ще нося чадър над вас. Също така ще ви давам вода и хляб.
— Прекалено е далече! — поклати глава Трикс.
— Отказвате се? — ухили се Китап. — Желанието е анулирано! Остана ви третото, последно желание.
— Как не те е срам! — възмути се Тиана. — Изглеждаш толкова симпатичен младеж, а си зъл!
— Аз не съм младеж, аз съм джин — Китап разпери ръце. — Разбери го най-накрая, мило момиче! Ние, джиновете, сме толкова могъщи, че нашата сила е опасна за хората. Именно затова ни е в природата да се опитваме по всякакъв начин да избегнем изпълнението на желанията… или да ги изпълним погрешно. В противен случай хората, в чийто ръце попадне лампа с джин, отдавна биха управлявали целия свят!
— Но ние изобщо не искаме да управляваме целия свят! — възкликна Тиана. — Ние просто искаме да се измъкнем от пустинята!
— Разбирам — въздъхна Китап. — Но тук не може да има компромиси. Отначало „просто да се измъкнем“, после „само три торби злато“, накрая „могъща армия от механични войници“… И ще стане каквото ще стане!
— Няма смисъл да го молиш — измърмори Трикс. — Никакъв силен джин не е той. Мисля, че е просто един слабак, който не може да ни закара в Дахриан!
Китап избухна в смях:
— Е, да, о, да! Още в първи клас сме го учили този фокус. Не можеш да ме изпързаляш!