— Учат ви как да заблуждавате хората? — изуми се Трикс.
— Не да ги заблуждаваме, а да не позволяваме да заблуждават нас! — поясни Китап.
— Добре — каза Трикс. — Искам, Китап, да доставиш мен и Тиана в столицата на Самаршан, и то да ни доставиш днес до обяд, при това без да причиняваш никаква вреда явна и неявна, скрита и открита, а напротив, внимателно да избягваш всички възможни опасности, които могат да възникнат по пътя и при пристигането в Дахриан!
Китап погледна към розовеещия изток. Замисли се. После се усмихна.
— Изпълнено е, господарю и повелителю! Вие сте в столицата на Самаршан!
— Столицата на Самаршан е град Дахриан!
— А преди столицата е била тук! — продължи да нарежда Китап. — Изпълнено е, изпълнено е!
— Не, не е изпълнено! — отсече Трикс. — Столица е главният град на дадената страна, там, където живее владетелят! Тук, първо, не е град, а руини. И второ, тук няма владетел. Така че това не е столицата.
Китап погледна надолу. После раздразнено каза:
— Веднага разбрах, че с теб ще е трудно. Не обичам да работя с магьосници…
— Ще го направиш ли? — попита Трикс. — Или ще се окажеш първият джин, който се е опозорил и не е могъл да изпълни желанието?
— Първият значи — изсумтя Китап. — Случва се…
Той пъхна ръка в лампата и по някакъв чудодеен начин извади чифт обувки от мек филц. Тъжно каза:
— Обувки-бързоходки… Прекрасно нещо, когато е на умели крака! Спомням си как преди сто години за тях ме помоли едно малко момче. Дали искаше да стане вестоносец при султана или нещо от султанския дворец да открадне…
— Като така преди сто години? — изуми се Трикс. — Нали каза, че седиш в тази лампа от три хиляди години!
— Между другото, три хиляди шестстотин и деветдесет — поправи го Китап. — Да, така е. И какво?
— Как тогава си можел преди сто години…
— А кой ти каза, че седя само в една лампа? — усмихна се джинът. — Ха, ама ти сериозно ли мислиш, че се превръщам в малка топчица и се намъквам вътре в лампата, за да дремя нещастно незнайно колко години в очакване на нов господар? Класният квалифициран джин обслужва от половин дузина до стотици лампи! Някои от тях всъщност са извадени от обращение — лежат на дъното на морето, погребани са в пясъка, зазидани са в древни гробници заедно с господарите си… Лампата е по-скоро нещо като врата, мой малки магьоснико. А врати в дома може да има много.
— И много ли лампи обслужваш ти?
— Осемнадесет — неохотно каза Китап. Погледна обувките. Въздъхна: — Добра изработка. Днес вече не шият така… Хей, а може би все пак да ви телепортирам до двореца на султана?
— А какво ще кажеш за опасностите? — ухили се Трикс.
— О, стига… — джинът махна с ръка. — Ще положа максимални усилия да ги избегна. Всичко е честно, още сега ще се озовете в градините на дахрианския султан, живи и здрави. Залагам си зъба!
— Жал ти е за обувките? — осъзна Трикс.
Джинът се поколеба.
— Тогава телепортирай, но внимателно и безопасно! — заповяда Трикс и здраво хвана ръката на Тиана.
Китап вдигна ръка и щракна с пръсти.
— И не е нужно да ни изтръгваш косите… — започна Трикс и изведнъж осъзна, че стои не на пясък, а на трева, и около него са не древни руини, а цъфтящи дървета и чува не воя на вятъра, а ромона на вода.
Тиана стоеше до него, а Китап, усмихнат, се носеше във въздуха до тях.
— Ура! — изкрещя Трикс. — Получи се!
— Желанието е изпълнено, господарю мой и повелителю — каза Китап и се прозя.
— И още три мои желания, джине, не забравяй! — напомни Тиана.
— Разбира се, разбира се — кимна джинът. — Вземи лампата в ръка и нареждай.
Тиана се огледа.
— А къде е лампата?
— Ой! Колко жалко! — плесна с ръце Китап. — Е, какво да се прави, лампата май остана в пустинята! Нищо, прелестна госпожице, вие можете във всеки един момент да я вземете и да заповядвате. Разбира се, ако привечер лампата не бъде засипана с пясък.
— Все пак не е честно — въздъхна Тиана.
— Дете — каза джинът. — Не съжалявай. Ние, джиновете, винаги правим така, че само едно, последното желание, да се изпълни. Ако бях зъл джин, тогава щях да се измъкна и от третото желание на Трикс, и от първите две твои. Но аз съм добър и за пореден път не се подигравам с хората. И така… бих се радвал да ви видя отново, винаги съм готов да служа…