— Тиана! — възмутено възкликна Трикс.
— Харесва ли ти?
Трикс се задави и изгледа доволните прислужнички:
— Какво сте донесли? Нима това са дрехи за благородно момиче?
— Разбира се — обидено отвърна едната. — Жените и дъщерите на богатите самаршанци носят точно такива дрехи.
— На мен ми харесва! — радостно каза Тиана.
— Нима би се появила в двореца с такива дрехи? — попита Трикс.
— У нас — не. Но сега сме в Самаршан, трябва да следваме местните обичаи — Тиана скромно сведе поглед.
Трикс безнадеждно махна с ръка. Честно казано, би излъгал, ако кажеше, че новият облик на Тиана не му харесва. Но беше някак непривично.
— Е, щом смяташ така… — започна той.
И в този момент вратите на стаята широко се отвориха. Прислужничките се пръснаха настрани и незабелязано, както могат само много добрите прислужнички, изчезнаха. А в стаята влязоха: Великият султан Абнувас, да се радват всички на неговата доброта и щедрост; Великият везир Аблухай, да пребъде във вековете неговата мъдрост и щедрост; Великият шут Сутар, никога да не секва остроумието му пред лицето на везира и султана.
Следваха ги още десет стражи, които тихо застанаха до стените.
— Трикс! — разпери ръце Аблухай. — Върна се с победа?
Погледът му веднага се насочи към Тиана.
— И си пленил любимата жена на Алхазаб? — колебливо предположи той. — О, този варварин има добър вкус…
— Позволете ми да ви представя принцеса Тиана — бързо каза Трикс. За плановете на Маркел относно Тиана той все пак реши да премълчи, защото това щеше да е много обидно. Но се оказа, че за Великия везир тайни явно не съществуваха.
— Тиана? Бъдещата съпруга на наследника на трона? — вдигна вежди Аблухай. — Щастлив съм да ви видя в Самаршан, принцесо. Какво ви води при нас?
Тиана се държеше великолепно, както и подобава на принцеса. Тя протегна ръка, която Аблухай церемониално целуна, и безгрижно каза:
— Отдавна мечтая да посетя Самаршан.
Аблухай отново вдигна вежди, след което замислено каза:
— Надявам се, че ще ви хареса, принцесо, въпреки че сте избрали не най-доброто време за визита… Трикс?
— Не успяхме да поразим Алхазаб — призна Трикс. — Гавар хвърли върху него своята магия, но случайността спаси Прозрачния бог. После ударих аз, но той устоя…
— А как оцеля ти? — попита Аблухай.
— О, не ми отне много усилия — небрежно отвърна Трикс. — За съжаление и витамантът, и актьорите, и моят оръженосец бяха пленени от Прозрачния бог.
— Започнал е да взема пленници? — изненада се Аблухай. — Е, това е добре. И така, вие сте претърпели поражение и армията на Алхазаб скоро ще поеме насам…
— Предлагам да се готвим за битка — каза Трикс.
— Това е безнадеждно — поклати глава Аблухай. — Не можем да спечелим. Загубихме подкрепата на витамантите.
— Призови на помощ драконите! — помоли Трикс. — С вашата армия, вашите дракони и моята магия ще надвием Прозрачния бог!
— Е, да, да — кимна везирът. — А после, когато няма да имаме възможност да призовем драконите на помощ, а армията ни ще е почти напълно избита, крал Маркел ще завладее Самаршан!
— Със своята поява принцеса Тиана иска да ви информира, че крал Маркел няма планове да завладява Самаршан — отчаяно каза Трикс.
Аблухай внимателно погледна Тиана. И попита:
— А готова ли си, момиче, да останеш в Самаршан като залож… залог за мир между нас и кралството?
— Готова съм — смело отвърна Тиана.
— И, например, да се омъжиш за някой високопоставен самаршанец? — настойчиво продължи Аблухай.
Тиана едва забележимо се изчерви и отговори:
— По обичаите на моята страна все още ми е рано да се женя.
— Диваци… — промърмори Аблухай. — Ние не бързаме, ще изчакаме една година!
На Трикс много му се прииска да цапне везира между очите.
— Ако позволите на глупака да каже — включи се Сутар в разговора, — бих посъветвал да върнете Тиана обратно при Маркел. Тази благородна постъпка ще помогне за мира много повече.