Аблухай въздъхна и отново обърна поглед към Трикс.
— Вярвам в силата на драконите — каза той. — Никой, дори Прозрачният бог, няма да устои пред техния огън.
Трикс чакаше.
— Добре — кимна Аблухай. — Ще приемем битката!
— Ура! — възкликна Трикс.
— Армията ще тръгне веднага — продължи Аблухай. — Добре ще е да проведем битката в слабо населени райони.
— Защо? — не разбра Трикс.
— Заради драконовия огън. Той ще изпепели всичко!
— Но моите приятели са пленници на Прозрачния бог… — разстрои се Трикс.
— Слушай, ти какво искаш, а? — ядоса се везирът. — Какъв избор имам? Или да се предадем, или да призова драконите. Но ако ги призова, те няма да тръгнат да летят над вражеската армия и да крещят: „Алхазаб! Излез на смъртен бой, подъл страхливецо!“ Те ще бълват пламъци! Пламъци, пламъци и пак пламъци! Въздухът ще свети, пясъкът ще гори, скалите ще се топят! Всичко там ще изгори! Абсолютно всичко!
Трикс печално сведе глава. Той някак си не беше помислил до какво ще доведе помощта на драконите.
— Между другото — вече по-меко продължи везирът, — с тази битка един богат земеделски район задълго ще остане неизползваем. Само да знаеше какви финикови палми растат там! Колко ориз събират селяните от напоените поля! А търговията с кожи на пустинни гризачи, лисици, пустинни чакали… А събирачите на отрова от змии и скорпиони… А тюркоазените мини и рубиновите рудници…
— Рудниците са по на запад — вмъкна Сутар.
— На нас ще ни се наложи да направим много жертви — продължи Аблухай. — Включително хора. Нали видя стражите по улицата? Те ще умрат! Тези стражи тук виждаш ли ги? — везирът посочи с пръст към стоящата до стените охрана. — И те също ще умрат! Битката ще бъде ужасна и кървава! А ти — кого си готов да пожертваш ти, след като ни уговаряш да се сражаваме? Да, твоите приятели, ако все още са живи, ще загинат по време на битката. Трябва да разбереш това. Отговори ми, чакам твоето решение!
Трикс мълчеше. Досега мислеше, че главното е да убеди Аблухай да се сражава и тогава нещата някак ще се наредят. А изведнъж се оказа, че това всъщност е най-простото…
— Е? — притисна го Аблухай. — Какво решаваш?
— Момчета! — внезапно възкликна султанът. — Спрете! Няма нужда от толкова болезнен избор! Няма нужда от този ужасен пламък, който ще изпепелява живи хора, няма нужда от кръвопролития! Няма да допусна това да се случи!
Слисаният везир се обърна към султана:
— Как така — няма нужда? А какво ще заповядате да правим, о, най-славни от султаните?
— Ще отворим портите на града — меко каза Абнувас. — Ще пуснем нашите братя, ще им подготвим палатки и ще организираме голям пир. Ще приемем великия магьосник Алхазаб с цялото възможно уважение…
— А после, през нощта, нашите войници ще извадят мечовете, жените ще вземат кухненските ножове — и ще накълцаме враговете! — лицето на везира светна. — Може дори още на пира да им сложим отрова…
— Не! Не! — размаха ръце султанът. — Без кръв! Ние съвсем мъдро, с пълното разбиране, че сме един народ и не трябва да се убиваме един друг, ще чуем решението на съвета на племената и ще му се подчиним.
— Но Прозрачният бог иска да завладее кралството, земите на северните варвари и Кристалните острови!
— Много тъжно — кимна Абнувас. — Но ако наистина го иска, нека завладява. Освен това, след като види мощта му, моят възлюбен венценосен брат Маркел може да промени мнението си и да се предаде.
— А витамантите?
Султанът въздъхна:
— Е, те, извинете за каламбура, вече са си отживели своето. Но ако и те променят мнението си и също се предадат…
— И ще дадеш властта на този неблагороден пройдоха Алхазаб? — все още недоумяваше везирът.
— А защо не? — сви рамене султанът. — Нека Прозрачният бог управлява целия свят. По места все ще има нужда от управители. Ако той победи и Маркел, и витамантите, и дивите северняци — значи боговете са с него и наистина заслужава тази власт.
Везирът се замисли за момент. После се усмихна. После погледна тъжно към Трикс.
— Мекота и податливост… Не се бий с непреодолима сила, а й отстъпи, но като я отклониш встрани… Разумно, не намираш ли? Но виждаш ли какво се получава, млади човече? Съжалявам, но ще трябва да заповядам на стражата да те арестува. Прозрачният бог ще бъде трогнат, ако му предадем терориста.