Двамата паднаха по гръб и се понесоха над дърветата, сякаш наистина във въздуха имаше ледена пързалка.
— Какво стоите, след тях! — дочу зад себе си Трикс заповедта на най-добрия от султаните.
— Но виж за стражите магическото слизане не беше предназначено и те пропаднаха! — добави Трикс.
Отзад се разнесоха пронизителни крясъци.
— Трикс, нали ти казах! — извика вкопчената в него Тиана. — Не бива да се доверяваш на султани и везири!
— Не бях прав! — призна извиващият се във въздуха Трикс. Клон от едно високо дърво едва не го удари през лицето.
— Ако те бяха екзекутирали, а мен султанът ме беше взел за жена, ти щеше да си виновен! — продължи Тиана.
— Аз съм против!
— Против какво? — опита се да разбере принцесата.
— Против всичко!
Те прелетяха над оградата и след миг меко се приземиха в купата сено, с която беше пълна каруцата, теглена по пътя от бавно крачещи волове. Коларят, потънал в мислите си, дори не забеляза неочакваните пътници.
— Леле! — Тиана, очевидно доволна от покаянието на Трикс, смени темата. — Ама че сме късметлии!
— Късметът няма нищо общо с това — изсумтя Трикс.
— Да не би ти да измагьоса каруцата със сено? — възторжено се ококори Тиана.
— Не! Просто това означава, че правим всичко правилно! Ако скочиш от прозореца, спасявайки се от преследване, и паднеш в каруца със сено, в басейн или върху мека, еластична тента — значи магията на приключението действа! А това е много силна магия!
Тиана с уважение погледна Трикс.
— Значи сега ни предстоят приключения, а не неприятности?
— Те обикновено не се различават много едни от други — призна Трикс. — Трябва да слезем…
Замисленият каруцар така и не забеляза Трикс и Тиана. Всъщност този немлад самаршанец, който се беше научил да чете и брои благодарение на везира, сега го занимаваха много сериозни въпроси: защо всеки предмет, освен живата птица, ако бъде пуснат, пада директно на земята?… защо реките текат надолу, но никога нагоре?… как се проявява взаимодействието между предметите и няма ли в това някаква удивителна обща закономерност?
Честно казано, коларят дори беше измислил красиво име за тази закономерност — Закон за всемирното падане. Ако се беше научил да чете и да брои не в зряла възраст, а още като дете, ако не трябваше да пренася сено по цял ден, за да нахрани семейството си, или, в краен случай, ако беше видял Трикс и Тиана как падат от прозореца по допирателна, когато в Закона за всемирното падане се намеси магия, и те после просто скачат от каруцата… Може би тогава той щеше да успее да формулира своя закон, да се прослави в средите на самаршанските мистици и мъдреци и може би дори щеше да бъде удостоен със запис в Книгата на мъдрите мисли.
Уви, нищо от това не се случи, така че вечерта при прибиране вкъщи от толкова интензивно мислене коларят го заболя главата, той се разкрещя на надвесения над книга свой син, заявявайки, че „от това учене само излишни мисли в главата!“ и никога повече не се опита да измисли нещо подобно.
Но всъщност тази история е толкова често срещана и се случва толкова често, че повече няма да я споменаваме в повествованието си…
— Предполагам, че трябва да се скрием някъде — каза Трикс. — Или да напуснем града. Или да помолим за съвет…
— Или всичко това заедно — предложи Тиана.
— Или всичко това заедно… — Трикс грейна. — Разбрах! Знам къде ще се крием и ще получим мъдър съвет!
Хвана девойката за ръка и на бегом се отдалечи от двореца. На няколко пъти се натъкваха на стражи, но за щастие те не знаеха, че бягащите деца са опасни държавни престъпници, които трябва да бъдат арестувани в името на най-добрия от султаните, който внезапно беше взел властта в свои ръце.
— Аз се сприятелих с дракони — обясни Трикс. — От тях можем да поискаме съвет, те живеят дълго и затова са много мъдри.
— Нашата старша прислужница живя почти сто години, но до края си беше абсолютна глупачка! — изсумтя Тиана.
— Може би ако беше живяла още двеста години, щеше да поумнее?
Най-краткият път към драконите минаваше през главния столичен пазар. При приближаването му във въздуха започнаха да се усещат аромати на източни благоухания, южни подправки, самаршанска храна и съвсем интернационална воня на развалено месо. Скърцаха каруците и количките, с които стоките се разнасяха из пазара, търговците шумно канеха купувачите, самите купувачи се пазаряха шумно, възбудено блееха овце, птици в клетки крещяха възмутено.