Трикс и Тиана хукнаха през редовете с плодове, където имаше по-малко купувачи. Дали защото жителите на Дахриан не обичаха плодове или защото предпочитаха да си ги отглеждат сами, а не да ги купуват от пазара — във всеки случай човек можеше да мине, без да се блъска.
Затова пък скучаещите търговци ги засипаха с предложения и комплименти:
— Ябълки, ябълки, най-сладките ябълки, половината са захар, половината — мед, опитайте ябълка!
— Където бързаш, красавице, на, вземи си праскова, розова, като твоите бузи!
— Ай, скъпа, хапни си смокини, сочни смокини, сам съм ги садил, сам ги продавам!
— О, красавице, радост за уморени очи, позволи ми да те запозная със сина си…
— Стафиди, стафиди, стафиди, стафиди, стафиди…
— Орехи, орехи, орехи!
— Дини от пустинята, отглеждани на пясък, в целия свят няма по-сладки!
Трикс почувства как главата му започва да се замайва от изобилието от впечатления и викове. Всеки търговец считаше за задължително да предложи нещо и да направи комплимент на Тиана. А също така беше много обидно, че Тиана приемаше тези комплименти с явно удоволствие и постоянно се опитваше да спре и да пробва нещо (или може би — да послуша).
— Колко са досадни! — изсумтя в движение Трикс.
— Това са прости трудови хора от Изтока, открити и безхитростни — възрази Тиана. — Каквото мислят, това казват!
— Да бе, всички лъжат!
— Какво лъжат?
— Дините им не са сладки! Смокините им са изсъхнали! Ябълките им са червиви! — не се поколеба да излъже Трикс.
— Може би ще кажеш, че и аз… не съм симпатична? — засегна се Тиана.
— Това пък какво общо има? — възмути се Трикс.
— Как какво общо? — неочаквано се обиди Тиана. — Заради теб съм принудена да бягам от стражата, а ти казваш — какво общо!
Трикс само въздъхна. Какво й ставаше на принцесата? През лятото се разбираха толкова добре, а сега се хваща за всяка дума…
— Ти си най-красивата на този пазар — каза Трикс. — И въобще в цял Самаршан. И дори в целия свят! Но сега трябва да се спасим! Никога ли преди не са ти казвали, че си най-прекрасното момиче на света?
Тиана малко омекна. Но вече на изхода от пазара все пак не можа да устои и се спря на сергия, отрупана с пресни ягоди.
— Позволи ми да те почерпя, мило създание! — оживи се продавачът. — Специално за теб — най-сладката ягода на този пазар, и не само на пазара!… В Самаршан! В целия свят!
Трикс въздъхна и спря да си поеме дъх, докато Тиана опитваше ягодите и се усмихваше на мустакатия продавач. Над пазара се носеше равномерна глъчка, която се сливаше в успокояващ шум. В крайна сметка те вече бяха почти до градската стена…
— Слушайте, слушайте! И не казвайте, че не сте чули! — отекна над пазара неочаквано тънък и противен глас. Същият възглас го повториха други гласове от различни краища на пазара, така че всяка фраза се повтаряше по три-четири пъти.
— Нашият любим султан Абнувас…
— … султан Абнувас…
— Абнувас…
— Е много загрижен!
— … загрижен!
Търговците притихнаха и се заслушаха. Тиана продължаваше да се наслаждава на ягодите.
— Ай, дори и най-узрялата ягода не е толкова алена като устните ти, красавице… — по навик каза търговецът, без дори да гледа Тиана.
— От двореца на любимия султан…
— … любимия султан…
— … коварно са избягали!
— … избягали!
Трикс хвана Тиана за ръката и я повлече далеч от сергията.
— Юноша и девойка…
— … девойка…
Търговецът погледна Тиана, после и Трикс.
— Родом от кралството…
— … кралството…
— Къде тръгнахте? — извика им търговецът, излизайки от сергията. — Не е добре да си тръгвате, без да чуете думите на султана!
— Юношата е опасен престъпник, могъщ магьосник!
— … могъщ магьосник! — деряха се глашатаите.
Мустакатият търговец промени физиономията си и бързо се оттегли зад сергията, откъдето съобщи:
— Впрочем, какви ги върша, къде е моето прочуто източно гостоприемство? Вие сигурно бързате! Приятен път! Ягоди, вземете ягоди!