Трикс кимна.
— Предполагам, че не искаш да бягаш?
— Не. Моите приятели…
— Да, разбрах, разбрах — драконът се замисли. — А защо ти трябва точно моят съвет?
— Защото ти си мъдър! — каза Трикс. — Ти си живял много дълъг живот и никой не може да се сравни по мъдрост с дракон…
— Да допуснем… — Зуа явно беше доволен. На оранжевите му люспи се появиха червени петна, сякаш се е смутил. — Но мъдростта още не означава, че ще поискам да ти дам добър съвет.
— Зуа, това е и в твой интерес! Дори вие, драконите, да не се наложи да се биете с Прозрачния бог, ще бъдете изпратени да се биете срещу кралството и витамантите. А нашите магьосници и рицари знаят как да се сражават. Помогни ми да победя Алхазаб или да го убедя да не започва война!
— Всичко това е вярно… — драконът се опря на върха на крилата си и се протегна нагоре. След което изрева нещо, което явно имаше смисъл, но абсолютно неразбираемо. Драконите наоколо зашумяха.
— Сега се съветват — обясни Трикс на Тиана. — Драконите не учат никого на техния език…
— Трикс, а защо му се появяват червени петна?
— Не питай — притесни се Трикс. — Да не би и това да се окаже интимен въпрос…
Зуа внимателно слушаше рева на драконите. По стените на града засноваха притеснени стражи. Накрая драконът отново сведе глава и каза:
— Чуй ме, млади магьоснико. Ние не познаваме природата на магията на Прозрачния бог — и не знаем как да я преодолеем. Така че магията няма да ти помогне. Не знаем къде да намерим армия, която да го победи със сила. Така че и силата няма да ти помогне. Не знаем как да намерим думи, които да променят намеренията на Алхазаб. Така че и мъдростта няма да ти помогне. Но има едно нещо, пред което магията, силата и мъдростта са безсилни!
Трикс слушаше със затаен дъх. Но тук не можа да устои и възкликна:
— Досещам се! Там, където не помагат мъдростта, силата и чувствата — ще помогне доброто сърце! Ще помогнат ценностите, общи за цялото човечество! Ще помогнат добротата и разбирането, любовта и прошката, съчувствието и състраданието!
Зуа Хамид замълча за момент, след което каза:
— Идиот. Повярвай ми, Алхазаб и без това се смята за най-добрия, любящ и състрадателен човек в света. Не! Дори не знам струва ли си да продължа…
Трикс засрамено сведе глава. За щастие на помощ му се притече Елин Абулла Мумрик:
— Татко, нали знаеш, че той си е такъв — добър — обади се тихо малкият дракон. — Е, случва се… Но пък е честен! Нали чу, веднага всичко си казва!
Зуа въздъхна и продължи:
— На теб ще ти помогне ловкостта! Ще ти помогне тайното изкуство… Знаеш ли от кого ние, драконите, се страхуваме най-много — след Прозрачния бог?
Трикс поклати глава.
— Боим се от учителя Абв от школата „Дебнещата пепелянка“ — продължи драконът. — Колко струват нашите нюх и бдителност срещу асасините, промъкващи се сред сенките? Колко струват нашите зъби и нокти срещу отровен кинжал, забит на едно от четирите незащитени места по тялото ни? Колко струват нашите пламък и магия срещу приспивателните прахчета и колбите с бацили, изсипани в местата за водопой?
— Какво е това бацили? — тихо попита Тиана. Трикс не знаеше точния отговор, но за всеки случай прошепна:
— Отрова една такава… тихо сега!
— Преди много векове ние воювахме с „Дебнещата пепелянка“ — продължи драконът. — Страшна война беше. Пет пъти изгаряхме до основи школата на асасините — но тя отново се възраждаше. Пратениците на Абв убиха десетки и стотици от нас… Накрая сключихме примирие. Не мога да кажа дали Абв ще пожелае да ти помогне. Но ако изобщо някой може да порази Прозрачния бог — това ще е асасин!
— Как мога да го намеря? — попита Трикс без колебание.
— Почакай, момче — намръщи се Зуа. — Абв не изпълнява чужди указания. Той сам решава къде да изпрати учениците си — или сам да отиде. Ако се появиш при него да го молиш за помощ, ще умреш.
— А тогава какво да правя? — възкликна Трикс.
— Има една-единствена възможност — със загадъчен шепот каза драконът. — Когато сключвахме примирието, Абв каза: „Вие се сражавахте с достойнство. Ако някой от вас пожелае да мине обучение в моята школа, нека дойде, аз лично ще го науча на всичко, което знам.“ Ние никога не сме се възползвали от това право, но сега е време да си спомним за този дълг…