— Ура! — извика Тиана. — Колко са добрички тези асасини!
Трикс недоверчиво погледна към басейна. Ясно е, че за всеки можеш да кажеш каквото си искаш. В това число и за асасините. Но пък чак такава безгранична доброта…
Тиана вече се навеждаше над басейна и протягаше ръце към водата.
— Спри! — изкрещя Трикс и хвана принцесата за рамото. — Не пий! Не пипай! Не гълтай!
— Какво ти става? — изненада се Тиана. — Това е вода…
— Изчакай — твърдо каза Трикс. — Някак много подозрително е всичко.
Оглеждайки се, той забеляза на скалистия склон малко, невзрачно бяло цвете. Изправи се на пръсти и го откъсна.
— За мен ли е? — възхити се Тиана. — Еделвайс… цветето на безразсъдната любов!
За съжаление Трикс чу думите й твърде късно — вече пускайки цветето в басейна. За няколко мига нищо не се случи. После цветето пред очите им стана червено, след това черно и накрая се разпадна на прах. Трикс внимателно извади стъбълцето — от него се вдигаше пара.
— Ти уби цветето на нашата любов! — възмути се Тиана.
— Аз ти спасих живота! — извика Трикс. — Това беше отрова!
— Но цветето изгоря!
— Ти самата щеше да изгориш, ако беше гребнала вода! — продължи да негодува Трикс. — Какво общо има тук цветето?
Тиана се обърна и през сълзи каза:
— Защо всички мъже сте толкова безчувствени! Защо?
— Ами защото сме мъже! — сериозно се обиди Трикс. — И ни е вродено първо да помислим, а след това вече да се възхищаваме на цветята!
— Да вървим — сухо каза Тиана. — Не искам да оставам тук.
Трикс, обиден до дъното на душата си, последва Тиана. Беше сигурен, че й е спасил живота и заслужава… е, например, добра дума! Или дори пламенен поглед и възхитена усмивка! А то — ругаят го за това, че асасините са отровили не Тиана, а някакво си там цвете!
Ако Трикс беше малко по-възрастен и по-изкусен в отношенията си с нежния пол, щеше да разбере, че изобщо не трябва да се обижда. За мъжете, дори и не съвсем възрастните, съдържанието е много по-важно — да спасиш от отрова, да защитиш от злобен минотавър, да осигуриш прехрана. Колкото до жените — и порасналите, и не толкова, формата е много по-важна — да кажат красиви думи, да се поклонят грациозно, да се похвалят с нова рокля…
Впрочем, колкото и да е странно, да спасяваш, да защитаваш и да осигуряваш прехрана е също толкова необходимо.
Всъщност Трикс просто нямаше късмет. Принцеса Тиана, дали защото прекарваше много време в общуване с придворните, или заради това, че беше сираче, или поради авантюристичната жилка, наследена от известната й баба, лейди Кадив, имаше по-скоро мъжки ум, или в съответствие с нейната възраст — момчешки. Ако Трикс беше хванал пърхаща между скалите прекрасна цветна пеперуда и я беше хвърлил в отровния басейн — Тиана нямаше да пролее нито една сълза.
Но еделвайса!
Цветето на безразсъдната любов!
Твърде добре помнеше младата принцеса сантименталната хроника „Приключенията на Мерц Палийе, смелият оръженосец, надарен с много достойнства и недостатъци“. Не веднъж и два пъти беше препрочитала това познато на всяка можеща да чете жена произведение, разказващо за пламенната любов на смел млад оръженосец и очарователна кралска дъщеря. Към многобройните петна по старите страници — сълзите на благородните дами от три поколения Дилон — бяха добавени изрядно количество сълзи от Тиана. И особено много сълзи падаха по онези страници, където, ранен от отровна стрела, Мерц носи до леглото на умиращата от същата отрова принцеса еделвайс — цветето на безразсъдната любов, единственото средство, способно да победи отровата. „О, вземи това вълшебно цвете, принцесо! — задъхано прошепва умиращият оръженосец. — Глътни го и ще победиш смъртта!“ „Не, любими мой! — категорично му отговорила принцесата. — Изяж го сам, искам ти да останеш жив!“
Краят беше лош, всички умрели.
Всъщност, докато четеше, Тиана постоянно си задаваше неподобаващи на благородна дама мисли (на благородната дама, честно казано, мислите не са й особено необходими), като например: не можеше ли да разделят цветето на две части; наистина ли принцесата нямаше достатъчно слуги, които да й донесат от планините няколко еделвайса; каква ще е тази ужасна отрова, която се лекува с обикновено цвете; не е ли по-добре все пак да уважи молбата на влюбения юноша и да изяде лечебното цвете, дори и само за да умре той с чувство за изпълнен дълг, а не с внезапно закъснялото осъзнаване, че неговата любима е помпозна романтична глупачка.