Но такава беше силата на сантименталната история, че дори при целия си абсурд беше заседнала в душата на момичето от здраво по-здраво. И когато в ръката на Трикс тя видя точно този невзрачен еделвайс (след като прочете книгата, Тиана веднага поиска еделвайс и до вечерта й бяха домъкнали цяла купчина, така че много добре помнеше цветето), младото сърце възторжено трепна.
И тогава… Цветето на безразсъдната любов… В отровната вода!
Упорито катерещата се в планината Тиана изведнъж се замисли.
А дали тук няма някакъв пряк паралел между летописите и живота?
Красивият, но, честно казано, глуповат Мерц намери еделвайс — но така и не спаси своята любима от отровата. Далеч по-малко романтичният, но вече толкова познат, добър и славен Трикс използва същият този еделвайс много по-разумно — предотврати отравянето й!
Без да го знае, сега Тиана беше много по-близо до онази мъдрост, която някои жени осъзнават чак на преклонна възраст, а някои така и никога не разбират. А мъдростта е — прекрасен и великолепен е кавалерът, който, извеждайки ви на разходка по тъмни алеи и натъквайки се на опасни разбойници там, ги разпръсва всички в ожесточена битка. Но много по-прекрасен и по-великолепен е кавалерът, който ще ви изведе на разходка по светли алеи, няма да срещнете никакви разбойници там, затова пък ще ви почерпи с вкусен сладолед и ще проведе любезен разговор.
Дали не беше несправедлива и прекалено строга?
Тиана спря и погледна благосклонно към пъхтящия зад гърба й Трикс. А Трикс, нацупен и мърморещ нещо само с устни, крачеше след нея, като от време на време бдително поглеждаше към пропастта, към склоновете, към замъка отпред или към пътеката зад тях.
— Не ти се сърдя, Трикс — ласкаво каза Тиана.
За съжаление беше избрала неподходящ момент. Само преди минута Трикс щеше да възкликне: „Извинявай, че съсипах цветето!“ И само минута по-късно щеше великодушно да кимне и да каже: „Няма проблем, да забравим, предстои ни толкова много работа!“
Но точно в този момент Трикс се чувстваше обиден до дъното на душата си.
— За какво изобщо би могла да се сърдиш — изсумтя той. — За това, че остана жива ли?
В Тиана всичко се преобърна. Не така, не така отговаряше благородният оръженосец Мерц на любезните думи на своята възлюбена!
— Простете, херцог, избързах със словата си — сухо каза тя.
— Простете, принцесо, че бързах да ви спася от смъртта — с горчивина отговори Трикс.
Разбира се, след този диалог, изпълнен с уважение и разбиране към другия, те продължиха да крачат мълчаливо. Кой знае какви думи се въртяха на върховете на езиците им и какво щяха да си кажат, ако пътят беше продължил още малко.
Но, за щастие, следващият завой на пътеката ги изведе пред изумрудения замък, и по-точно — до бездънната пропаст пред замъка, над която се виждаше тънко крехко мостче.
Мостче без парапет.
— Ой — възкликна Тиана и неволно пристъпи по-близо до Трикс.
И самият Трикс мигновено забрави, че е обиден.
Разбира се, не е трудно да извървиш двадесет стъпки по тесен мост. Дори ако отдолу е пропаст.
Но ако мостът няма перила, тогава и най-смелият човек ще се изплаши от този кратък път!
— Трикс… аз там не стъпвам! — прошепна Тиана.
На Трикс, естествено, много му се искаше да отвърне: „Глупости, ето виж как се прави!“ Но и самият той се колебаеше.
— Бих могъл да измагьосам перила — каза той доста уверено. — Но най-вероятно това не е просто счупен мост, нали така? Това ще е като онзи басейн с отровната вода. Ако не си готов да търпиш жаждата и пиеш вода на непознато място, значи си нетърпелив и невнимателен, тоест не можеш да бъдеш асасин. А тук изпитанието е друго — ако се страхуваш от височината, тогава също не си готов за ученик на Абв… Да измагьосам перила ще е все едно не да премина изпитанието, а да го заобиколя, да заблудя учителя… не, не може така!
— А какво да правим? — попита Тиана.
— Да минем над пропаст по мост без перила не бива — започна да разсъждава на глас Трикс. — Да измагьосам перила — също не бива. Какво тогава остава?
— Какво? — попита Тиана и дори взе ръката му.
— Да премахнем пропастта! — храбро заяви Трикс.
— Как?
— С магия!