— Но нали не бива да правиш магия!
— Защо? — сви рамене Трикс. — Изпитанието е в това да минеш по мост без перила. И ние ще минем. А вместо пропаст… — той се замисли. — Вместо пропаст под моста ще има една такава плитка яма! В която изкусен художник ще е изрисувал бездънна пропаст, за да смути малодушните пътници!
— Ще можеш ли да го направиш? — възхити се Тиана.
— Е… вероятно — без излишна скромност каза Трикс. — Хайде да се приближим малко…
Те внимателно пристъпиха до ръба на пропастта. Погледнаха надолу.
— Ле-ле — каза само Тиана.
Пропастта в крайна сметка се оказа съвсем не бездънна. Това всъщност не беше пропаст — по-скоро ров, дълбок около половин човешки ръст, на чието дъно изкусен художник беше нарисувал бездънна пропаст.
Някога илюзията сигурно е била толкова силна, че дори да се приближиш до ръба на рова е било страшно. Но с течение на времето цветовете бяха избледнели, тук-там боята се беше олющила, по дъното на рова се беше разнесъл пясък, навсякъде се валяха парчета отлепила се от стените мазилка…
— Тиана, не ти ли се струва, че този замък е бил изоставен много-много отдавна? — притеснено попита Трикс. — Целият път е обрасъл с плевели, ровът е неподдържан…
— Но тогава кой ще ни помогне? — възкликна Тиана.
— Хайде да влезем в замъка — реши Трикс.
Те се хванаха за ръце и, като за всеки случай не поглеждаха надолу, минаха по моста без перила над рова с изрисуваната пропаст. Портите на замъка — високи, обковани с позеленяла от времето мед, мрачно се извисиха пред тях. На самата порта на кука висеше огромна бронзова камбана с откъртено чукче.
— Всичко е като в преданията — благоговейно прошепна Трикс. — Камбана без език… заключени порти…
Той вдигна чукчето от земята и няколко пъти удари по камбаната. Звукът, зародил се в стария бронз, беше глух и тъжен — сякаш камбаната оплакваше както дългия си живот, така и съдбата на онези, които са позвънили на нея.
— Приготви се да чакаш — каза Трикс. — Всички, стигнали до замъка на учителя Абв, биват подложени на унизителни изпитания. Принуждават ги да чакат с дни пред входа без храна и вода. От време на време ученици и майстори излизат от замъка, засипват ги с подигравки, бият им шамари, плюят ги.
— Не искам да плюят по мен! — възмути се Тиана.
— Това е част от изпитанията — въздъхна Трикс. Помисли и добави: — Ще се опитам да те прикрия, ако се случи. Сядай, ще трябва да чакаме…
Портите изскърцаха. По-точно — изскърца малката незабележима врата в портата. Тя се отвори и срещу тях предпазливо надникна мургав слаб мъж на средна възраст, облечен в дълъг халат и мазен тюрбан. Той учудено се вторачи в Трикс и Тиана. После попита:
— Кои сте вие?
— Аз съм Трикс Соийе, а това е Тиана Дилон — отвърна Трикс. — Дойдохме да се учим на майсторството на асасините в школата на великия учител Абв!
— Приемът приключи! — размаха ръце мъжът. — В редовния факултет няма места! Напишете писмена молба, приложете таксата за дистанционно обучение и всички необходими материали ще ви бъдат изпратени… Как изобщо стигнахте дотук? Имаме представителства в Дахриан, в големите градове на кралството, дори на Кристалните острови! Толкова ли беше трудно да се обърнете към Гилдията на убийците на място и да разберете реда?
— Не можем да учим дистанционно! — изстена Трикс. — Ние сме почетни дракони!
— Какво? — челюстта на човека увисна.
— Ние сме почетни дракони! — настоя Трикс. — По правото на древното споразумение изискваме обучение лично от великия учител Абв! Искаме да го видим! Незабавно!
Мъжът въздъхна, извади носна кърпа от джоба на халата и избърса потното си чело. Излезе при тях и се опита да заеме горда поза.
— Побойте се, търсачи на забранена мъдрост! — каза той. — Защото пред вас е учителят Абв, главата на школата за асасини „Дебнещата пепелянка“!
Трикс уплашено отстъпи назад, след което каза:
— Не сме си и помисляли, о, велики и древни учителю, че изглеждате толкова млад…
— О, да… — невъзмутимо отвърна учителят Абв. — Е, какво ще правим? Може би дистанционно обучение? Ще дам добра отстъпка на почетните дракони.
Трикс поклати глава.
— Дори съм готов да ви приема за безплатно обучение! — с надежда каза Абв. — От уважение към драконите.
— Не, учителю — отвърна Трикс. — Трябва да изучим висшето майсторство, при това много бързо. За да победим Прозрачния бог.