Учителят Абв отново избърса чело, след което безнадеждно махна с ръка:
— Ами тогава… влезте, момчета…
— Аз съм момиче, а не момче — поправи го Тиана.
— Момиче? — учителят Абв опули очи и с неприкрито любопитство погледна Тиана. — А аз си помислих, че щом си с такива дрехи… значи си момиче?
— Не обучавате ли момичета? — възмути се Тиана.
— А, не, обучаваме… — въздъхна Абв. — Просто отдавна не сме имали ученички… Така… това означава, че трябва да отворим втора съблекалня и баня, също така ще си освободена четири дни месечно от спортни занимания…
Той внезапно се смути и започна отчаяно да бърше зачервеното си лице.
— Учителю Абв — попита подозрително Трикс, — а ученици имате ли? Имам предвид — на редовно обучение?
— Имам — не много радостно отвърна Абв. Сведе поглед и едва чуто добави: — Ученик… един. Хайде, влизайте, че ще навее пясък…
— Значи няма да ни измъчвате с дълго чакане пред портата? — уточни Трикс.
— Не… — тъжно отговори Абв. — Всъщност вие ще ме измъчвате с дълги тренировки.
Зад портите на замъка се оказа доста уютно. Ако при вида на боклука в рова и лющещите се стени Трикс беше обзет от съмнения дали прославената школа на асасините отдавна не е изоставена, то зад стените на замъка всичко изглеждаше много добре поддържано.
Пътят от гладко прилепнали и излъскани от годините зеленикави камъни беше чисто пометен. В красиви бели вази растяха ярки бели цветя, а над тях пърхаха мънички цветни птички. От фонтаните бликаше вода — и съдейки по плуващите в нея риби явно не беше отровна.
— Каква красота! — възхитено възкликна Тиана.
— Да не си мислехте, че щом сме най-изкусните убийци в света, то при нас ще е мрачно и унило? — с гордост в гласа попита Абв. — Школата разполага с великолепна библиотека, най-добрите градини на юг от Дахриан, най-голямата колекция от картини в света, великолепна селекция от статуи… в замъка вече няма място за тях и ги поставяме покрай пътеката.
— Това е огромен труд, да се поддържа всичко това! — делово сбърчи чело Тиана. — Сигурно имате много слуги?
Трикс веднага разбра какво притеснява Тиана. Ами ако се окаже, че метенето на двора, бърсането на праха от статуите и грижите за цветята е задължение на самите ученици?
— За щастие това не е необходимо — успокои я Абв. — Върху замъка са хвърлени могъщи древни заклинания за почистване и подреждане. Преди петстотин години школата похарчи много пари, за да плати на най-добрите магьосници.
На Трикс веднага стана ясно защо преди петстотин години, ако се вярва на книгите на Лапад, изкуството на битовата магия изведнъж рязко избледняло. Ама разбира се, ако всички най-добри заклинания вече са били произнесени и хвърлени върху двореца на асасините — можеш колкото си искаш да омагьосваш мръсните съдове, така или иначе ще трябва сам да си ги миеш!
— Къде сега да ви определя… — размишляваше междувременно на глас учителят. — В нашата школа има три факултета — на Смелите и Храбрите, на Старателните и Упоритите, на Веселите и Находчивите. Някога имаше и факултет на Подлите и Завистливите, но никой не искаше да отиде там и факултетът беше закрит…
— А как определяте кой за кой факултет е? — полюбопитства Трикс, докато минаваха през двора.
— Когато тук имаше много ученици — с лека тъга каза Абв, — правехме пищна церемония. Слагахме на главата на кандидата вълшебна чалма, а тя му прошепваше нещо. Каквото й скимне, честно казано. Но сега нямам желание да правя всичко по пълната програма, а и чалмата сигурно молците са я изяли…
— Молците не ядат вълшебни вещи! — блесна със знания Трикс.
— Тук не става дума за обикновени молци, а за магически! Те се хранят само с вълшебни вещи. Летящи килимчета, плащове-невидимки… — учителят Абв отвори вратата и с жест ги покани към вътрешните покои. Тук също беше чисто и красиво — навсякъде висяха картини, килими лежаха върху мраморни и мозаечни подове, кристални полилеи искряха под изкусно боядисания таван.
— Имате всичко това? — възхити се Трикс.
— Във всеки случай имахме. Докато молците не ги докопаха. Разбирате ли, момчета…
— Аз не съм момче! — отново се възмути Тиана, но Абв сякаш не я чу.
— … ние, асасините, сме много богати. Имаме толкова много пари, че започнахме да купуваме всякакви украшения, произведения на изкуството, ценности… Между другото, нашата школа тайно притежава Кралския университет за допълнителни знания и дахрианската Академия за изкуства и занаяти!