Настъпи зловеща тишина. Момчетата се измерваха един друг с ненавистни погледи.
— Значи това е Дерик Гриз, синът на предателя Сатор Гриз! — съобрази най-накрая Тиана, която беше виждала Дерик само веднъж, в двореца на крал Маркел. — Привет!
Колкото възмутен и гневен да беше Дерик, той не беше забравил докрай правилата на добрия тон. Затова бързо се изправи и учтиво се поклони:
— Радвам се да ви видя, ваша светлост, принцеса Тиана…
Отново настана мъртва тишина.
— Значи се познавате? — възхити се учителят Абв. — Познавали сте се в предишния си живот, преди да постъпите в школата на асасините? И се мразите до смърт?
Глуха, тягостна, мрачна тишина се възцари в аудиторията.
— Това е прекрасно! — учителят Абв вдигна ръце към тавана. — Всичко е като в добрите стари времена! Точно като в годините на разцвет на „Дебнещата пепелянка“! Ученици, свързани с дългогодишна омраза и жадуващи отмъщение! Опити за убийство иззад ъгъла! Скандали, интриги, разследвания! Отрова, поръсена в леглото от врага! Ученици, прокрадващи се нощем по коридорите под мантии-невидимки! Блясък на кинжали под тихото блещукане на звездите! Проскърцване на дъски и предсмъртни стонове! О, колко ни провървя! Нищо не подпомага така учебния процес, както очакването на неминуемата смърт! Нищо не осигурява такова желание за знания, както кръвен враг, който приготвя отровни отвари до теб!
И отново ужасяваща тишина се опита да запълни аудиторията — но вече не можеше да стане по-зловеща. За щастие в този момент се хлопна врата и в аудиторията влезе нов човек.
— Декан Еам! — радостно възкликна учителят Абв. — Искам да ви представя още две момчета, постъпили във вашия факултет!
Тиана въздъхна.
— Две момчета? — влезлият се намръщи. — Не искам да ви смущавам… впрочем, в дадения случай няма никакво значение…
Трикс и Тиана се взряха в новодошлия.
Той беше още съвсем млад — нямаше и двадесет, но в него се усещаше нещо древно и отблъскващо. Лицето на декана можеше да се нарече аристократично и дори изтънчено, но в него се забелязваше също така нещо студено, нещо плашещо, змийско. Това усещане беше подсилено от дрехите, ушити от оранжева люспеста кожа. Сред черните костюми на учениците и черната мантия на учителя Абв той изглеждаше като ярко огнено петно. С немигащ мрачен поглед декан Еам огледа новите студенти, след което каза:
— Младият херцог Трикс Соийе. Прекрасно. Младата принцеса Тиана Дилон. Възхитително. Аз съм деканът на факултета на Веселите и Находчивите, майсторът по отвари и тревоядство Еам. И ще се постарая вашето обучение в „Дебнещата пепелянка“ да не ви изглежда бързо и лесно!
— Но какво говорите, декан, какво говорите… — смутено каза Абв. — Трябва да сте по-мек с тях. Деца са все пак. За първи път от половин век имаме цели трима ученика…
— Не за дълго, надявам се — през зъби процеди Еам.
— Простете, учителю. Простете, декан — любезно каза Трикс. — Но не бихте ли обяснили защо има толкова малко ученици в школата?
Деканът и учителят се спогледаха.
— Аз ще отговоря — каза Абв. — В края на краищата момчетата имат право да знаят, нали? Чували ли сте за нашата славна история?
— О, да — каза Трикс, временно преставайки да обръща внимание на Дерик. — Всеки знае историята на великия учител Абв и неговата школа за асасини!
— Ами урока? — възмути се Еам.
Но Абв не го слушаше:
— Нека ви бъде известно — започна той, — че в продължение на повече от хиляда години школата „Дебнещата пепелянка“ произвеждаше най-добрите асасини в света. За огромни пари те убиваха крале по искане на султани и султани по поръчка на крале. В сърцето на асасина няма и никога не е имало ненавист към хората — само любов!
— Любов? — изуми се Тиана.
— Любов към парите — смутено поясни Абв. — По-точно любов към красотата: картини, статуи, книги, цветя, скъпоценни камъни, редки метали… Кой е виновен, че красотата струва пари?
Трикс сви рамене.
— И ние си живеехме прекрасно, изпълнявайки с тъга в сърцето поръчките на властници и слуги на властници, а в някои случаи — просто на богати търговци и занаятчии. Годините минаваха, поръчките не секваха, но на нас, асасините, ни ставаше все по-обидно и по-обидно да прахосваме талантите си за убийства, като в същото време се излагаме на доста голям риск. И преди около сто години се случи събитие, което промени цялата ни школа. Една благородна особа… няма да назоваваме името й, пожела да овладее умението на асасините. Но да се обучава в школата негово велич… особата не искаше. И дори от наставници се отказа. Като човек силен и съобразителен кра… благородната личност пожела да се учи от учебници. Отначало отказахме… но ни предложиха толкова много злато, че за тези пари можеха да бъдат убити двама или трима крале. Поумувахме. След това въз основа на лекционния курс и студентски конспекти съставихме ръководство „Как да станеш асасин, без да ставаш от трона“. И го изпратихме на клиента. Асасин, честно казано, той така и не стана, но по някаква причина все пак остана доволен. Изминаха няколко месеца и очевидно чувайки за този случай, към нас се обърна друг благороден господин. Този път не се колебахме толкова дълго, а освен това вече имахме копия на всички ръкописи, подготвени за Мар… за нашия пръв дистанционен студент. Скоро заявки започнаха да пристигат всеки ден. Прекъснахме обучението на най-малко талантливите ни студенти и ги сложихме да преписват ръкописи. Скоро почти всички благородни особи получиха нашето ръководство, но тогава към нас започнаха да се обръщат богати търговци и водачи на гилдии. Плащаха, разбира се, по-малко, но затова пък бяха много!