— Вие сте могъщ магьосник! — объркано каза Трикс. — Как така, нали сте асасин!
— Сякаш ти, момче, не си магьосник, който иска да стане асасин! — насмешливо каза Еам. — Така, разговорите приключиха. Пристъпваме към работа!
Подчинявайки се на жеста му, всички седнаха до Дерик.
Обучението в школата на асасините започна.
Част трета
Трикс се удивлява
1
Трикс се събуди посред нощ от траурния вой на защитното заклинание. Скочи от леглото, щракна с пръсти, за да изключи алармата, и произнесе старото като света, но кой знае защо винаги работещо заклинание:
— Да бъде светлина!
Горната спалня на факултета на Веселите и Находчивите се озари с бледо розово-бяло сияние, сякаш зората беше настъпила няколко часа по-рано от обичайното.
Всичко беше точно както Трикс очакваше. На прага на спалнята беше застинал Дерик, бос и в черна нощница, прекрачващ с левия крак над прага и протегнал дясната си ръка напред — заклинанието го беше хванало и не му позволяваше да довърши крачката си. В ръката си стискаше бойна метла БФГ-2000 — здрава бамбукова пръчка, подсилена с пластини от смокиново дърво и оборудвана с две хиляди остри гъвкави стръка хибискус. Самият Трикс вече доста добре беше усвоил изкуството на бой с метли, но братовчед му впечатляваше с уменията си не само учителя Абв, но и студения, невъзмутим Еам. В лявата си ръка Дерик здраво стискаше тиган — като цяло боят с кухненски прибори не беше задължителен, но синът на съхерцог Гриз беше готов да тренира от сутрин до вечер, само и само да изпревари Трикс.
— Мислех, че ще опиташ по-рано — каза Трикс, разглеждайки зачервеното от напъване и обида лице на Дерик. Защитното заклинание беше просто, всеки маг би го разрушил с две контразаклинания, а възрастен рицар щеше да го преодолее със сила. Но Дерик не беше нито маг, нито силен възрастен мъж, и здраво се беше хванал. — А ти цяла седмица чака.
— Реших да приспя бдителността ти — измърмори Дерик. — Спомняш ли си, когато бяхме на десет години? Дружих с тебе цели два дни, преди да те бутна в езерцето при двореца.
— Спомням си — усмихна се Трикс от нахлулите спомени. — А после аз два месеца не ти говорих.
— Аз и не исках да говоря с теб — изсумтя Дерик. Опита се да размърда ръка и безнадеждно попита: — Може ли да махнеш магията си?
— Не бързай — отказа Трикс, — нека първо да поговорим…
Той придърпа един стол по-близо до вратата и седна пред Дерик. Погледна метлата, после тигана и попита:
— А ти какво смяташе да правиш? Да ме намушкаш с метлата или да ме цапнеш с тигана?
— Първо да те цапна, а после да те намушкам — кръвожадно отвърна Дерик. — Един удар — две хиляди дупчици!
— Нямаш късмет, че съм маг — каза Трикс.
— Така си е — Дерик отново се размърда и накрая се отпусна в невидимата паяжина. — Казвах на татко, че трябва да те екзекутира. А той: „Не, нека те стимулира кръвен враг, ще те държи нащрек…“ Пфу! И сега седим в този гаден Самаршан…
— Баща ти ли те изпрати тук? — попита Трикс.
— Сам дойдох — мрачно отговори Дерик. — Баща ми беше против. Той смята, че трябва да изчакаме пристигането на витамантите и заедно с тях да измислим нещо. Но аз от дете мечтая да стана асасин. Откраднах пръстена на баща си, продадох го, купих си камила, сушени фурми, мях с вода… Наех водач. И дойдох тук.
— За да станеш асасин, да се върнеш в кралството и да ме убиеш? — попита Трикс.
— И теб, и родителите ти, и феята ти! — храбро призна Дерик. — И крал Маркел също!
— Дерик, защо толкова мразиш нашето семейство? — тъжно попита Трикс. — Ние с теб сме братовчеди… е, не по кръв, а по положение. Нашите предци са живели заедно толкова много векове!
— Аз ли те ненавиждам? — възмути се Дерик. — Всъщност вие, Соийе, ненавиждате нас, Гриз!
— Не е вярно! — избухна Трикс. — Твоят баща организира метеж, а моите родители… — той се поколеба, осъзнавайки, че Дерик няма да повярва на истината, — … ги хвърли в тъмница и искаше да ги убие. А мен ме прогони от дома. И заяви пред всички, че метежникът е татко!
— А какво друго му оставаше на баща ми? — Дерик толкова се ядоса, че дори успя малко да се придвижи напред. — Твоите родители нищичко не правеха! Баща ти му дай само на лов и приеми да ходи, да организира балове, да посреща менестрели. Веднъж седмично приема по десетина просители, отговаря любезно на всички — и е свободен. А баща ми носи цялото херцогство на гърба си. Кой язди до гората да се оправя с елфите? Моят баща! Кой свързва двата края на бюджета? Моята майка! Ако трябва да повишим данъците — „Гриз, ти излез пред хората, знаеш как да поднасяш лоши новини!“ А ако трябва да се организира празник и да изнесем бъчви с вино на площада — баща ти първи тича! Моите родители всички ги ругаят и проклинат… „Алчните Гриз пак смучат кръвта на народа…“ А твоите — любимци на всички! Започна епидемията от холера, трябваше да се забрани на тъкачите да изнасят платно… майка ти идва и казва на моята — „Скъпа, кажи им го сама, аз не мога да гледам в страдащите очи на тези бедни честни труженици!“ Сякаш на моята майка й е приятно да се обяснява на гилдията на тъкачите! Но ако ще се раздават помощи на гладуващи семейства — майка ти първа с черпака застава! А и как разлива… половината извън купата, в началото изгребва всички мръвки и когато от супата остане само рядка чорбица — веднага дава черпака на майка ми! Само войниците ни обичаха, татко винаги се е отнасял добре с тях…