Зяпнал, Трикс слушаше тази гореща и явно искрена реч на Дерик. Досега никога не му беше хрумвало, че родителите му, които никога на никого нищо лошо не бяха направили, жалееха просяците и покровителстваха вдовиците и сираците, в нещо не са прави. А от думите на Дерик изглеждаше…
Недобре изглеждаше.
Оказваше се, че родителите на Трикс просто са прехвърляли всички неприятни управленчески задължения върху родителите на Дерик — да повишават данъци, да потушават бунтове, да екзекутират престъпници и да се мъчат да закърпят бюджета. А за себе си са оставяли най-приятните неща — да раздават милостиня, да проявяват милосърдие, да помилват разкаялите се и да покровителстват изкуствата.
А това — юношата със срам трябваше да признае, че Дерик е прав — беше нечестно!
Но Трикс не можеше да не защити честта на семейството си. Затова твърдо отговори:
— Е, може и да е така! Ако моите родители по характер са по-меки и по-добри, тогава е правилно да отстъпват всички сурови решения на твоите. Когато на бой тръгнат маг и рицар, те също вършат различни неща — магът прави заклинания, а рицарят размахва меч! И никой не се сърди на другия! Ако е имало проблеми — не биха ли могли да ги решат по пътя на мирни разговори? Защо веднага организирате преврат?
— Как така — веднага? — от възмущение на Дерик му избиха сълзи в очите и това още повече смути Трикс. — Татко дълги години спори с баща ти. Казваше — не се прави така, не бива съуправителите да се държат така! А твоят само махваше с ръка. И тук… тук татко не издържа. И тогава витамантите му предложиха съюз…
— Витамантите — те винаги усещат слабостите — кимна Трикс. — А аз? Мен защо ме мразиш? Как съм те обидил?
— Не разбираш ли? — удиви се Дерик. — Ти си умен, изчел си всички книги в замъка. Моите родители винаги те даваха за пример: „Виж какъв умен братовчед имаш, не че ти си глупав, но само да стреляш с лък и да размахваш меч можеш…“ Ще нарисувам рисунка, ще изтичам при мама да се похваля, а тя я поглежда и казва: „Мазало някакво. Братовчед ти такава ябълка нарисува — да ти се прииска да я захапеш! А ти? Часовникът на кметството? Самото кметство е наклонено, часовникът сякаш се е издул от жегата… на нищо не прилича!“ Съчинявам стих, а те се смеят и казват: „Ако нямаш талант, по-добре върви оседлавай коне. В стиховете ти няма рима.“ Отговарям им, че съм измислил такъв стих — без рима, а те ми се смеят като на глупак! Защо, мислиш, баща ми не те затвори в тъмницата, а те пусна? Да, чух го да казва на майка ми: „Ще пусна момчето, той е крехък, слабичък, в тъмницата ще се разболее и ще умре… не искам да си слагам и този грях на душата…“
— Лъгал е! — сега вече сълзи се появиха в очите на Трикс.
— Разбира се, че е лъгал! Просто те харесват повече от собствения им син! — сега Дерик вече ревеше с глас. — Ех, защо не си се родил момиче?
— Какво? — ококори се Трикс.
— Тогава щяхме да се оженим и съвместното херцогство щеше да приключи по естествен път!
Трикс за всеки случай отстъпи от Дерик и каза:
— Не, нека се придържаме към естествения ход на събитията!
Дерик също съобрази, че е изтърсил нещо нередно и се изчерви:
— Не мисли за това… говоря изключително в полза на държавните интереси. По принцип харесвам блондинки… Добре, давай.