— Какво „давай“? — подозрително попита Трикс.
— Убий ме! Какво друго? Ученик на асасин, който е хванал друг асасин при опит за покушение върху собствената му персона, може да го убие, да му отреже ушите и да ги отнесе на учителя Абв, след което курсът на обучение автоматично се счита за завършен!
Трикс погледна стърчащите уши на Дерик и попита:
— Може да го убие или е длъжен да го убие?
— Като че ли може — отговори Дерик без особена увереност, но с надежда.
Трикс въздъхна и каза:
— Магическата защитна мрежа, уловила нещастния убиец, отслабна и изчезна като дим…
Дерик рухна на пода. От изтръпналите му ръце с трясък падна тигана, а метлата звучно се удари в него.
— Пожали ме, значи — въздъхна Дерик. — А аз теб не бих те пожалил, да знаеш!
— Да, знам — призна Трикс и за всеки случай стана и отстъпи така, че столът да е между него и Дерик. Дерик се претърколи и седна на пода. Меланхолично попита:
— И какво ще правим? Ние сме врагове, това е факт. И няма да станем приятели. От друга страна, ти не ме уби, въпреки че можеше. Сега на мен също ми е някак неудобно да те убия… като благородна личност. Въпреки че… като асасин… — той погледна метлата.
— А ти, Дерик, какво искаш? — прекъсна гласните му размишления Трикс. — Е, да се разплатиш с мен и с Маркел — това е нещо за душата… Но какво наистина искаш да постигнеш?
Дерик се замисли.
— Ами, херцогството Маркел определено няма да ни го върне… това е сигурно. А и народът сега ни ненавижда повече от преди. Но и не мога да остана без полагащите ми се като благородник земи и поданици, това ще е някакво абсолютно преобръщане с краката нагоре! Искам да имаме положение в обществото, много пари и уважението на околните! А Соийе… майната ви, най-щастлив ще съм, ако никога повече не ви видя!
— Ама че ситуация… — промълви Трикс. — Но да се съюзявате с витамантите, това е ужасно! Да управляваш живи мъртъвци — какво му е хубавото?
— А ти какво предлагаш? — унило попита Дерик.
— Защо не помогнеш на мен? — попита Трикс. — Аз искам да победя Прозрачния бог.
— Да, чух, номад някакъв… — намръщи чело Дерик. Трикс трябваше да си напомни, че Прозрачният бог все още не беше приближил до Дахриан и неговият така наречен братовчед все още не си представя мащаба на проблема. — Е, ще го победиш… и какво?
— Прозрачният бог е най-силният магьосник в света — обясни Трикс. — Всички се страхуват от него: Маркел, султана, витамантите… Ако ние го победим — той се постара да каже „ние“ възможно най-небрежно, но в същото време уверено, — тогава всички ще ни бъдат много благодарни.
— И ти ще ми отстъпиш своя трон — изсумтя Дерик.
— Не, тронът няма да ти го отстъпя — призна Трикс. — Но Маркел в знак на благодарност може да отдели на родителите ти някое баронство на границата със Самаршан, а султанът ще се съгласи да ви отстъпи част от пустинята.
— Защо ми е на мен пустиня — сви рамене Дерик.
— Ако Гриз имат собствено баронство или дори херцогство на границата между кралството и Самаршан… — Трикс замислено се почеса по носа. — Само от таксите на керваните може да спечелите цяло състояние.
— А витамантите? Те няма да простят измяната на баща ми.
— За тях е лесно да стигнат до вас, ако сте на морския бряг. Но тук, на границата с пустинята? А освен това там живеят дракони и ти ще се сприятелиш с тях…
— Нима може човек да се сприятели с дракони? — възкликна Дерик.
— При мен се получи — скромно отговори Трикс.
— А защо мислиш, че кралят и султанът ще ни подарят земи?
— Ще ги убедя — твърдо каза Трикс. — Повярвай ми, след месец те ще са готови да дадат всичко на онзи, който ги избави от Прозрачния бог.
— Откъде знаеш? — подозрително попита Дерик.
Трикс помисли и реши да не усложнява нещата.
— Нали съм магьосник. Виждам бъдещето.
— И наистина няма да ме излъжеш?
— Всъщност аз помолих Маркел да не ви екзекутира, а само да ви изгони от кралството, глупчо! — възмути се Трикс.
— Добре — Дерик стана. — След като даваш дума… братовчеде… тогава нека сключим примирие. Заедно ще се обучим за асасини и ще победим този твой… прозрачния… И ако след това на нашето семейство бъдат дадени прилични владения — обещавам повече да не се опитвам да ти навредя! И татко ще убедя да се примири. Може дори ако някой ден ти имаш дъщеря, а аз — син, те окончателно да помирят фамилиите ни!