38
По-малко от седмица след изчезването ми в малък параклис край плажа протича заупокойна служба. Съседи, приятели и колеги се събират в тясното пространство. Денят е жарък и климатичната инсталация не може да се справи със задачата си. Хората се потят, веят си с каквото имат подръка, ронят сълзи при словоизлиянието на Грей, който обяснява колко ме обича, как съм променила целия му живот и съм направила от него един по-добър човек. Казва, че съм оставила всичко добро от себе си в лицето на дъщеричката ни Виктория.
Детектив Харисън стои най-отзад и наблюдава тълпата. Подозрително му се струва отсъствието на Дру, Вивиан и Виктория. Ама че цирк, казва си той. Никой не би направил заупокойна служба за човек, който още се води изчезнал, освен ако не иска да убеди другиго в самата смърт. За останалите Грей изглежда съсипан от непоносима мъка, но детектив Харисън вижда човек, понесъл бремето на колосална лъжа.
Някаква жена седи на първия ред и ридае. Разпознава я даже в гръб. Това е Ела, красиво гримирана в своята скръб, със събрани в идеален кок коси, с безупречно семпла рокля и идеален маникюр.
След службата Харисън остава в сянката на дърветата, за да наблюдава разотиващите се опечалени. Търси някого, който е самичък, някой, чието място не е тук. Установява, че повечето мъже са колеги на Грей, всички с вид на военни, добре сложени и потайни, вечно нащрек за обкръжаващата ги обстановка. Разпознава съседи в лицето на някои от по-възрастните — виждал ги е в нощта на първото си идване у нас. Не съзира обаче никого, който да събуди по-особен интерес.
— Не биваше да идвате — казва му Ела, която го е забелязала и приближава. — Вие не й бяхте приятел.
Дъхът й мирише леко на алкохол. Той я поглежда и преценява наум: тя е неадекватна и май едва се държи на краката си. Очите й са зачервени.
— Има ли кой да ви закара? — пита внимателно полицаят.
— Никой от тия тук не й бе приятел — изтърсва тя ни в клин, ни в ръкав на висок глас. Хората се обръщат към тях на път към колите си. — През живота си не съм видяла ни един от тях.
Той слага ръка върху рамото й.
— Нека ви закарам у дома, госпожо Сингър.
— Имам си кола — заявява тя опърничаво.
— Ще я приберете по-късно — настоява детективът.
Тя изненадващо не почва да се разправя.
— И кои са тия хора? — доразвива мисълта си Ела, отпусната цяла върху ръката му, докато я води към колата.
— Къде е дъщеричката? Къде са Дру и Вивиан. Питах Грей. Каза, че не било моя работа. — Млъква за момент и клати глава. — Нещо тук не е наред.
Той й отваря вратата и Ела се вмъква вътре с известно усилие. Харисън влиза откъм другата страна, запалва колата и се нарежда за излизане от паркинга. Синьото небе посивява, натежали тъмни облаци прииждат откъм морето.
— Убили са я, нали? — обажда се тя, като гледа през страничния прозорец навън.
— От къде на къде ви хрумна подобно нещо?
Тя свива рамене.
— Мъжът на плажа онази нощ. След тази среща тя стана съвършено различна. Не приличаше — де да знам и аз — на себе си. Може би се страхуваше от нещо. Не знам.
— Разказвала ли ви е някога за миналото си? — пита той, докато кара към нашето селище. При пропуска се е образувала опашка от коли, които отиват у нас за помена. Ела посочва тяхната улица и поклаща глава.
— Не, не е. Знам, че Ани е израснала в централната част на Флорида и двамата й родители са починали. Няма други близки, освен Виктория и Грей. Никога не говореше за миналото си. Имах чувството, че не й е приятно да я питат и затова никога не съм го правила.
Сърце не му дава да й каже, че Ани дори не е нейното истинско име.
— Как се разбираше със свекъра и свекървата? — пита детективът.
— Обичаше Вивиан. Но с Дру… там нещо не беше в ред, ако ме питат мене.
— Така ли?
— Той я мразеше или поне тя бе на това мнение. Смяташе я недостойна за Грей. Но тя и по този въпрос не говореше много-много. И аз не настоявах.
— За какво си говорехте тогава?
Тя изчаква малко.
— За патъци — казва Ела и избухва в кратък, истеричен смях, който прераства в ридание. Той се опасява да не излезе от релси, но приятелката ми се оправя сравнително бързо. След малко Ела обърсва сълзите, като внимава да не размаже аркансила от миглите си. — Аз съм много лоша приятелка, нали? Нищо не знам за Ани.
Той спира в алеята им.