След миг го виждам. Ако не се взре внимателно човек, не би забелязал. В линиите, които оформят скалистите зъбери, има скрити други очертания: плевникът в ранчото на Франк.
39
Дълбоко в дивите и блатисти вътрешности на Флорида, посред пищна, тъмна зеленина и застинали над гъмжащи от живот водни повърхности, живее дивата орхидея. В течение на последните сто години любители, учени и бракониери нахлузват високи ботуши и грабят това деликатно растение с камиони, за да го разпратят из най-далечните кътчета на света. Сега то се среща толкова рядко в диво състояние, че защитниците на околната среда се борят със зъби и нокти да опазят намалялата популация, а търсенето му стига небивали висоти. Най-легендарен представител на вида е призрачната орхидея. Снежнобял, с деликатно завити на фунийки венчелистчета, лишеният от листа паразит никога не докосва повърхността, а се рее над нея като призрак, откъдето идва и названието му. Историята на Флорида е записала имената на хора, които са лъгали и крали, сражавали се и загивали в името на призрачната орхидея, която цъфти само един път в годината.
Тази идея винаги е допадала на детектив Хари сън, мисълта за хора, които рискуват живота си в името на недълговечния обект на своята страст. Понякога той сам се причислява към обществото на тези мъже. На фона от лъжи, в зловонното блато на убийци и грабители, той издирва свежото бяло създание, което е чисто, извисено над мръсотията и смуче живот от въздуха.
Също като ловците на диви орхидеи, той е готов да предприеме нерадостното пътешествие през мрака и сенките към целта, която по-слабо мотивираните не биха и помислили да преследват. Той е в състояние да седи пред компютъра, докато го заболят очите и главата. Може да се обади без резултат на сто места, да измине хиляда километра, да приказва с десетки навъсени и неприятни портиери, но никога няма да се откаже от целта. Просто през ум не му минава възможността да не открие онова, към което се е устремил.
Вечерта след моята заупокойна служба и разговора с Ела той се чувства като ловец. Останал е сам пред бюрото си в участъка. Всички други детективи са се прибрали по домовете. Някъде звъни телефон, другаде се чува радио, което дъни хип-хоп дивотии. Някой вдига тежести в салона на горния етаж — чува силния тътен при отпускането им върху пода.
Не разполага с кой знае какво. Уебсайт адрес, името на убит психоаналитик, работил без разрешение, грижливо подредена колекция вестникарски изрезки на също така убит ловец на глави, изчезнала жена с фалшива самоличност, която по една случайност се оказва бивша приятелка (заложница, според някои) на един сериен убиец. И, разбира се, нейният съпруг, бивш военен и сегашен собственик на тясно свързана с делата на военните компания, който поради някаква причина се появява в хотела на Саймън Бригс час след неговото убийство.
Обадил се е на жена си Сара да не го чака и да заключи къщата за през нощта, защото ще се прибере утре заран. След това зарежда търсачката и започва своята продължителна и самотна експедиция в дирене на призрачната орхидея.
Той обича Интернет, обича начина, по който може да се проследи дадена информация до другия край на света, до най-скритата миша дупка, при което търсенето те завежда из места, за чието съществуване не си подозирал.
Започва с www.facethefear.com. Няма кой знае какво. Само бяла страница с надпис: Никое друго чувство не лишава разсъдъка от цялата му мощ до степен, каквато постига страхът. След като кликва върху надписа, излиза друга страница, върху която се виждат мъж, прегърнал ридаеща жена, и друг надпис: Може би сте загубили някого в резултат от насилническо действие или сам сте станали жертва на такова. Ив двата случая целият ви свят е променен, а в живота ви е отворена, дълбока празнота. През нея прониква най-зловредният и безмилостен звяр: СТРАХЪТ. По-зъл от всеки престъпник, по-злокобен от делата на който и да било убиец, страхът ще ви отнеме всичко, което е останало от живота. Само един път извежда от омагьосаната гора и вие трябва да го поемете. Трябва да се опълчите срещу онова, от което ви е страх най-много. Ние ще ви покажем как.
Даден е номер за връзка и той е изненада вижда, че кодът е местен. Търси адрес, но не намира такъв и бързо съобразява, че номерът е на клетъчен апарат. Набира го от собствения си мобилен телефон, чийто номер не се появява върху дисплея на търсения абонат и още преди да е чул сигнал свободно, се разнася мъжки глас: Поздравяваме ви. Направихте първата стъпка. Оставете името и телефонния си номер и ние ще ви потърсим. Ако не сте готов да сторите това, значи сте се обадили преждевременно.