— Един човек ми плати цял куп пари, за да открия Гиъри преди полицията — съобщава той, втренчил поглед в стената пред себе си. — И ще ми дадат още по-голям, когато му го предам.
Той се извръща и поглежда към мен. Веждите му са гъсти, очите са поставени дълбоко и приличат на две пещери под надвесена скала. Носът представлява сплескана маса от плът и хрущял. Устните са розови като бонбон, а миглите — дълги, като на момиче. Ще ми се да отклоня поглед от него, но той остава прикован върху издупченото му от едра шарка лице.
— Работата е там, че ми трябва жив. И за да бъда откровен: аз съм професионалист, но не съм бияч. Искам чиста работа — не кървава пихтия. Той е едър мъж, по-силен от мен и в по-добра форма. — Дебелакът се тупва по шкембето и леко се закашля за илюстрация на казаното. — Трябва да го изненадам или заловя в съня му. Тук можеш да ми помогнеш, ако решиш. Аз пък ще ти помогна да вземеш това решение.
Той измъква огромен пистолет и го отпуска нежно в скута си.
— Ако ми помогнеш, и аз ще ти помогна. Ще ти дам част от печалбата и ще улесня измъкването ти. Ще го направиш ли? — пита той и леко накланя глава. — Аз ще пипна Гиъри така или иначе. А тебе ще предам на полицията. Ще прекараш остатъка от живота си в затвора.
Той запраща огромен облак дим към мен, а след това започва да ме разглежда така, сякаш ме вижда за първи път.
— Бе ти какво си решила да правиш? Да не си се побъркала? Май ти хлопа дъската, Офелия. Затова искам да ти помогна. Никой не иска да ти навреди — достатъчно си си навредила сама.
Аз се увивам по-плътно в пешкира и се притискам към стената, без да зная какво да отговоря.
— Ще чакам и наблюдавам — казва той, като се надига с въздишка от леглото, след което откачва табелката с надпис „Не ме безпокойте“ от дръжката на вратата и я оставя върху масата. — От теб искам единствено да отключиш вратата и да закачиш тази табелка отвън, когато той заспи. След това влизаш в банята и лягаш във ваната. Когато е безопасно да излезеш, аз ще ти почукам по вратата. — Със свободната си ръка измъква дебела пачка пари. — Ще ти дам това и ще те оставя на някоя автогара.
— Защо мислите, че ще го направя? — обаждам се аз най-накрая. — Кой ще ми попречи да му кажа всичко, а после да окача табелката, та той вас да изненада?
— Тя можела да говори — отбелязва мъжът с лека усмивка. Дръпва яко от пурата. — Ти го ненавиждаш, Офелия. Прочетох го върху лицето ти в ресторанта. Мислиш си, че го обичаш, но добре знаеш колко зъл е той, както и че някой ден ще дойде твоят ред. И твоето тяло ще бъде открито в някой мотел като толкова много други.
Тръпки ме побиват.
— Или пък полицаите ще ви спипат в един момент. Или някой администратор, дето още не е успял да се надруса като хората, ще ви познае и ще позвъни където трябва. А мисля, че и друг е по петите ви.
— Кой?
— Нямам представа, но още някой ви дебне. Не знам нито кой е, нито какво иска. Пък и няма значение. Казвам ти следното: крайно време е. Ако не ми помогнеш, този, който ще дойде след мен, няма да ти остави никакъв шанс.
Сега вече трепери цялото ми тяло.
— Облечи си нещо — съветва ме той, докато излиза. — Ще вземеш да настинеш. — Преди да изчезне, обръща глава назад и добавя: — Господи, дете, къде са гледали родителите ти?
— Всичко при нея ще бъде наред — казва баща ми, като ме връща в действителността. В интонацията му има нещо тържествено. Нещо неуместно.
Обръщам се към него. Той кара бързо по широка магистрала към частно летище, където някакъв собственик на малък самолет му бил задължен. В един момент спира, за да проведе кратък разговор с ателието, от който не разбирам ни дума, а сетне продължаваме нататък. Никога не съм подозирала, че има кола. Звучи невероятно, обаче тя е съвсем приличен линкълн, при това последен модел. Много неща не знам за баща си очевидно.
— Познавам там един човек, карахме заедно като деца — обяснява ми той, докато се готвим за път. — Той пое правия път, нали разбираш, захвана се за работа и днес е вече от голямото добрутро — занимава се с мащабно строителство. Казал ми е, че когато и да имам нужда от самолет, денем или през нощта, той е на мое разположение.