Родих я по естествен път, без упойка. Исках да присъствам при първия й досег със света, да я почувствам, докато излиза от мене. Тези непоносими, пулсиращи болки, миговете на отдих… те ме отведоха в непозната земя, приобщиха ме, стенеща и потна, към света на майчинството. Почувствах дъщеря си да минава през моето тяло и да започва своя живот. Очите ни се срещат, когато я полагам върху гърдите си, и ние се разпознаваме. Познавахме се толкова от отдавна.
Не бях виждала Грей да плаче. Но той го направи, когато за първи път я взе на ръце. В този момент тя стана негова дъщеря. Фактът, че в жилите й тече кръвта на Марлоу, не е притеснявал никога нито него, нито мен. Тя е наша. Нещо повече: тя принадлежи на себе си. Виждам нейната чистота, нейната невинност, всичките възможности пред нея. Характерът й ще се оформи в условията на нашето семейство, а не по силата на нечестивите гени на Марлоу и неговия баща. Заклевам се, че никога няма да допусна тя да изпита зловредното им влияние, нито това на Офелия с нейното минало.
— Как ще я наречеш? — пита Грей.
— Искам да се казва Виктория — отвръщам аз, тъй като часът на нейното раждане е победа за всички ни. Сега имам чувството, че Офелия, Марлоу, Франк и майка ми са далечно, далечно минало. Аз съм Ани Пауърс, съпруга на Грей, и, което е по-важно, майка на Виктория. Откъснала съм се от грозното минало, забравила съм го в пряк и преносен смисъл.
— Виктория — повтаря той с широка усмивка. — Той е омагьосан от нея, взира се в мъничкото лице. — Съвършена е.
Сяда до мен с дъщеричката ни на ръце.
— Виктория — отново го произнася Грей. И това е нейното име.
Мъча се да възстановя чувствата си от онзи ден, силата, която черпя от съзнанието, че съм майка на Виктория, сигурността, която усещам в сърцето си, за това, че ще съумея да я предпазя от влиянието на всички сторени от мен в миналото злини. Но онова чувство го няма. Докато самолетът излита и светът остава под краката ми все по-малък и по-малък, аз си мисля, че жизненият ми път е бил винаги такъв — грозен и плашещ лабиринт. Без значение колко бързо и упорито бягам, независимо от това, колко силно желая да се скрия в някоя ниша, в крайна сметка всички пътища водят натам, откъдето съм тръгнала.
40
Сара е прочела някаква дивотия и решава, че не бива да ядат червено месо. И така в дома на Харисън започва да се готви китайско сирене, ориз и пилешко, риба и зеленчуци. Но каквато и да е приготвената храна, тя неизменно се изхитря да има вкус единствено на соев сос. Цялата къща вони на соев сос. Детективът никога не се оплаква от готвенето на жена си. Изяжда прилежно каквото му поднесат и я засипва с комплименти. Оценява факта, че изобщо се занимава с това, че държи да е сготвила нещо за него, когато се прибира у дома, че повечето пъти го изчаква, за да се нахранят заедно, освен ако не е станало прекалено късно.
Макар да е предупредил по телефона, че ще закъснее и казва да не го чака, когато прекрачва прага на входната врата, Харисън я сварва върху дивана в дневната. Покрита с одеяло, тя гледа късен филм с намален звук. Брад Пит и Анджелина Джоли съсипват цяла къща на екрана, като се стрелят един друг с огромни пистолети. Вижда русата корона от косите на Сара, докато затваря вратата зад гърба си и реактивира алармената система.
Тя бързо сяда с уплашен вид, сякаш е прекъснал дрямката й.
— Какво правиш тук? — пита той.
— Ходих до бебето — отвръща тя с прозявка. Вдига дълги, грациозни ръце, за да се протегне. — Реших да погледам малко и да те изчакам.
Той присяда до нея. Взема я в обятията си и усеща сънената топлина на нейното тяло. Ухае на ягоди, сигурно от шампоана.
— Приготвила съм ти пилешко със зеленчуци по китайски. Да го претопля ли?
Усеща някакво потреперване в гласа й.
— Недей, благодаря — отвръща Харисън, — ядох вече. Огромен, мазен хамбургер, от който капе стопена тлъстина с много кетчуп и майонеза. — Той показва с ръце колко е голям хамбургерът и добавя: — Също и пържени картофи. Пак много мазни.
Тя бърчи нос и пръхти с погнуса.
— Само да знаеш какво има вътре — казва тя, като го потупва по бузата.
— Да, но ще си умра щастлив — отвръща Харисън и сваля сакото.
В този момент ги съзира. Върху масичката край дивана се мъдри купчина банкови извлечения. Видът им кара стомаха му да се преобърне. Поглежда я и вижда, че следи израза на лицето му.
— Знаеш ли, че никога не съм се сещала дори за тия неща? — казва тя с лек смях. Потрива слепоочието си, след което обгръща тялото си с ръце. Прехапва устни, сякаш ще заплаче всеки миг. — Гледах едно предаване по телевизията. Някакъв специалист разправяше, че жените били поставени в неблагоприятно положение при брак, понеже нямали представа от финансовото състояние на семейството. Това ми се стори нормално, обаче в същия миг осъзнах, че нямам и най-малка представа за състоянието на банковата ни сметка.