Още от същата ужасяваща кашлица. Мразя го, отвращава ме и ме привлича едновременно.
— След като двамата с Марлоу „загинахте“ в онази катастрофа, аз имах прозрение. Разбрах, че гневът — моят и този на Джанет — ни е отнел всичко. Бихме могли да прекараме още някоя година заедно, дори да се докоснем отново до щастието, стига да бяхме отвърнали лице от страха, мъката и нашата ненавист към Франк Гиъри. Но ние не направихме това, а допуснахме пробитият от него отвор в нашите души да ни погълне като черна дупка. Позволихме му да унищожи и трима ни.
Гледа ме така, сякаш иска да се увери, че го слушам. Каквото и да е видял върху лицето ми, то кара ъгълчетата на устните му да се завият леко нагоре.
— Реших да се боря срещу рака и живея заради Джанет и Мелиса, вместо да загина заради тях. Докато водех тази война, разбрах, че гневът, насочен срещу Франк и Марлоу Гиъри, е всъщност обърнат против мене самия заради това че не бях добър съпруг и баща. Ако бях такъв, докато те бяха живели, може би нямаше да съжалявам толкова дълбоко, когато ги загубих.
Прави ми впечатление неговото спокойствие. В мен бушуват толкова много чувства и адреналин, че не мога да остана на едно място, кърша ръце, пристъпвам от крак на крак, приближавам се до своя събеседник и се отдалечавам от него. А той стои като истукан. Държи ръце в джобовете си, вперил поглед в някаква невидима точка далеч от нас. Цял е един дрезгав глас, който разказва историята си.
— Когато настъпи поредната ремисия, основах организацията „Помощ в мъка“ със съдействието на неколцина приятели, за да помогна на други жертви и близки на жертви.
Въздъхвам дълбоко и се обаждам:
— Аз посетих вашата уебстраница, след като научих за организацията от телевизията.
Той кимва.
— Страницата установи твоя имейл адрес. Бе въпрос само на няколко дни, докато стигнем до Грей Пауърс. Още няколко — и се добрахме до теб. Един бегъл контакт доказа, че си Офелия Марч.
Гледам бледото му лице и си мисля за това, колко болен е той. Погледът му е някак далечен. Стъпил е вече върху един непознат път.
— Естествено, започнах да се питам, щом Офелия е жива, защо да не е жив Марлоу? И ако е жив, къде се намира?
— Но нали сте се отказали от своята мъст — прекъсвам го аз, като се опирам върху капака на колата му. Чувствам известна слабост и световъртеж. Обзелата ме допреди малко френетична енергия ме напуска.
Той се усмихва едва-едва.
— Винаги съм те помнил, Офелия. Ти бе най-печално изглеждащото дете, което е попадало пред погледа ми. Спомням си как влизаше и излизаше от ранчото с кръгове под очите, свити рамене и обронена глава. Живееше в гнездо на змии и аз се питах коя ли от тях първа ще те стисне за гушата, преди да те погълне цяла. Трябваше да предвидя, че ще е Марлоу.
Не знам какво да отговоря.
— Мъжът, когото познаваш като доктор Браун, смяташе, че някъде в подсъзнанието ти е скрита информация за местонахождението на Марлоу Гиъри. Убеден бе, че твоите бели петна, опитите да избягаш от живота на Ани Пауърс са всъщност стремеж да се върнеш при него. Убеден бе също така, че си пред прага на мига, в който спомените ще се върнат при теб. Затова инсценира някои неща, с цел да ускори този процес.
— Чакайте — прекъсвам го аз. — Искате да кажете, че доктор Браун е работел за вас? Значи срещата на плажа, колието… всичко това са негови идеи? За да помогна при издирването на Марлоу, та да реализирате своята мъст?
— Тук не става дума само за мен и моите желания.
— А за какво?
— За двама ни. Искам да ти помогна. Споделих тези неща с доктора и той ги е използвал, за да манипулира съзнанието ми.
Това не е кой знае какво на фона на всичко останало, обаче усещам лицето си да почервенява от гняв. Все по-често установявам, че това чувство ме притеснява. Офелия крещи и чупи, ридае и се тръшка. Но Ани Пауърс остава винаги мъртвешки спокойна.
— Но при доктор Браун ме заведе Вививан — казвам аз. Спомням си още думите на Грей, който каза, че Браун е стар познат на Дру. Внезапно ми прилошава при мисълта за това, как се напасват нещата едно към друго.
Паркър ме гледа съчувствено. За момент ми се струва, че ще протегне ръка към мен, но аз правя стъпка назад.
— Те смятаха, че ти помагат, Офелия. Мислеха, че те улесняват да се справиш със страховете в името на Виктория.