Спомням си го от снощи: изглеждаше симпатичен. Любезен и лишен от притворство. Хареса ми. Но в същото време у него има нещо, което никак не ми допада, и за което си мисля, докато му отварям. Подозрение. Днес той е като вълк, застанал на прага ми.
— Здравейте, детектив Харисън — проговарям аз с най-добрата си фалшива усмивка, изобразена върху лицето. — Да не ни следите? — Застанала съм на прага и внимавам да не го предразположа нито с дума, нито с жест.
Той се усмихва с присвити очи. Забелязвам няколко неща около него: часовникът му е стар и монтиран към гъвкава метална гривна, дъхът му намирисва на лук, а ноктите са изгризани.
— Всичко наред ли е наоколо след нашето оттегляне снощи? — пита той.
— Да — отвръщам с кратък смях и махване на ръка. — Мисля си, че Есперанса малко прекали с това извикване на полицията.
Той продължава да кима с внимателен поглед, насочен покрай мене към вътрешността на къщата.
— Вие май също бяхте позагубила ума и дума — отбелязва той.
Ума и дума, повтарям наум аз. Звучи ми някак не на място. Непрофесионално и малко пренебрежително.
— Само за момента — заявявам аз. — Днес, на слънчева светлина, цялата работа ми се вижда малко глупава, ако трябва да кажа истината. Даже се притеснявам в известна степен заради разкарването на всички ви. Почти ми се ще да бе имало истинска причина за пристигането на толкова народ. — Много приказвам.
— Нали за това сме назначени — казва детективът.
Настава неловка тишина.
— Би било прекрасно все пак — подхваща отново той, — ако мога да ви задам още няколко въпроса.
— Относно?
— Мога ли да вляза?
Хванала съм се здраво за вратата и чувам шума на собствената си кръв.
— Не виждам какво още бихме могли да обсъждаме. Разказах всичко, което стана снощи.
— Само за минутка, госпожо Пауърс. — Досега лековат и приятелски, тонът му става малко по-сериозен. Престанал е да се усмихва и кима с глава. Фиксира ме с поглед.
Давам му път да мине, макар да съзнавам, че правя грешка. Не ми се ще да си помисли, че скривам нещо. Усмихвам се отново и му предлагам чаша вода, която той отказва. Докато го водя към дневната, изучава обстановката с внимателен поглед.
— Ако не е прекалено нахално да попитам, с какво се занимавате вие и вашият съпруг? — пита той, докато се настанява удобно върху дивана.
Няма и следа от онова, с което ми се е харесал снощи. Не усещам изобщо любезността и съчувствието, които ми се стори, че долових тогава. Сега очите му са присвити и наблюдателни. Излъчват досадно самодоволство.
Имам усещането, че не бива да лъжа, но го правя. По силата на навика.
— Аз съм майка и домакиня, а Грей — застрахователен инспектор.
Ъгълчетата на устните му се повдигат нагоре.
— Това обаче не е истина, нали, Ани? Мога ли да ви наричам Ани?
Не отговарям. Само го наблюдавам.
— Вашият съпруг и баща му са собственици на компания. Казва се „Пауърс и Пауърс“. Нали така?
Свивам рамене.
— В интерес на собствената ни сигурност е никой наоколо да не знае това.
— Разбирам. Трябва да се внимава.
— Какво общо има всичко това с нашия въпрос, детектив? — питам аз. Останала съм права под арката, която води към дневната. Опряна на стената, съм обхванала тялото си с ръце.
— Би могло да се окаже, че има. Възможно е този досадник от снощи да е свързан по някакъв начин с работата на вашия съпруг. — Изважда малко тефтерче и започва да прелиства страниците му. — Те се определят сами като „съветници по сигурността“, но са нещо повече от това, нали?
— Това е приватизирана военна организация — чува се гласът на Грей. Току-що е станал, но не му личи. Целият е внимание.
Детективът е видимо изненадан — очаквал е да съм отново сама. Бързо се изправя и подава ръка.
— Детектив Рей Харисън — представя се той. — Снощи бях дежурен на 911.
Грей се накланя към него и се здрависва с характерни отривисти движения.
— Благодаря ви, че сте се погрижил — казва той със спокоен, равномерен тон.
Съпругът ми измерва детектива с безизразен, оценяващ поглед и гостът сякаш потръпва. Гледа покрай Грей, като че ли е съзрял нещо интересно върху стената зад него. Настава напрегнато мълчание. Грей не задава въпроси. Мълчи и наблюдава детектив Хари сън.