— Това е някаква старица — заявява мама. — Било е тъмно. Откъде изобщо знае какво точно е видяла? Франк не е единственият мъж в цяла Флорида, който има такава кола.
Свидетелката почива от удар след произнасяне на присъдата. Майка ми тълкува това обстоятелство като наказание заради стореното на Франк зло.
— Сам Господ Бог я порази, задето съсипа един човешки живот — казва тя с непоколебима увереност.
Дори безспорните веществени доказателства не са в състояние да убедят моята майка: кръвта и русите коси от багажника на колата, портмоне на жена с шофьорската й книжка вътре, обгорели частично в някаква ръждива тенекия, открита в задния двор на Франк, намерените из цялата къща отпечатъци на две от жените, в чието убийство го обвиняват.
— Ченгетата постоянно подхвърлят улики по този начин — заявява тя. — А пък този, дето го арестува? Той е мръсник. Били са под силен обществен натиск. Нужно им е жертвено агне и Франк просто им изглежда подходящ за тази роля.
Преставам да се разправям с нея, но когато ме праща до пощата с писма за губернатора, правозащитни организации и всякакви други активисти, аз ги хвърлям на боклука. Дори да не вярвам особено много в Бога по онова време, всяка нощ се моля Франк да пукне на електрическия стол, преди да е нанизал брачна халка върху пръста на моята майка под погледите на въоръжени тъмничари в затворническия параклис, или да се видя в отвратителната розова рокля, която мама ми купи, за да се явя там като нейна шаферка.
15
Очите ми са стиснати здраво и аз съм цялата скована от страх, когато някой измъква пистолета от ръката ми. Поглеждам изведнъж, за да съзра Дакс.
— Какво точно ти убягна от моите нареждания? — интересува се той с остър шепот. Хваща ме за рамото и ме побутва към кърмата.
— Къде отиваме? — питам го аз.
— Трябва да се измъкнем от този кораб.
Едва сега забелязвам, че дрехите му са целите в кръв. Когато се обръща с лице към мен, виждам кръв и по него.
— Да напуснем кораба? И къде ще отидем? — Поглеждам към яростните вълни. Само чернота.
— Има острови наблизо. Ей там — казва той с простряна над нищото ръка.
Не ги виждам. Търся с поглед другия кораб, чиито светлини бях засякла, но от него няма и помен, или пък е спрял машината и клечи наблизо с угасени светлини. Нямам представа какво става наоколо, но съм като парализирана от страх и не съм в състояние да мисля за нищо друго. Спирам на място, като принуждавам и него да спре.
— Къде са останалите?
Той не ми отговаря. Спуска се по стълба на кърмата, за да стъпи върху тясна платформа, към която е привързана лодка. Тя се мята във всички посоки като механичен бизон, а на мене ми става лошо само като я гледам.
— Майтапиш се сигурно — обаждам се аз откъм горния край на стълбата. — Искаш да се убием и двамата ли?
Той вдига поглед към мен и протяга ръка.
— Всички други на кораба са мъртви — казва мъжът. — Твърде много подценихме противника. Или тръгваш с мен, или загиваш тук още тази нощ.
— Нищо не разбирам — опъвам се аз. Съзнанието ми е потънало в мъгла. Цялата ситуация ми изглежда като сън, напълно лишена от реалност.
— Мъртви — повтаря Дакс с висок глас, който ме кара да подскоча. — Не дишат. Ама хич. И няма шанс да го сторят отново.
Думите му са като удар с юмрук в челюстта. Олюлявам се под техния напор. Мъртви са останалите четирима добре обучени, бивши военни като Грей мъже. Поглеждам назад към притъмнелия кораб, където няма ни движение, ни звук. Кораб-призрак. Паника започва да залива съзнанието ми.
— Кой го направи? — чувам гласа си.
Дакс започва да се изкачва към мен.
— Не знам — отвръща той, без да ме поглежда. — Пристигна цял отбор. Добре подготвен. Взеха ме за умрял и ме оставиха там, където си лежах. — Вятърът се засилва и той напряга глас, за да го чуя. Водните талази се блъскат в бордовете, лодката удря кърмата. — Реших, че следваща поред си ти. Очаквах да те няма или да те открия убита. Лодката, с която пристигнаха, я няма.
— Ами тогава да запалим отново нашия двигател. — Тия води сигурно са пълни с акули. Онази лодчица ми прилича на чинийка за ордьовър. Изведнъж мисълта за смъртта в тези черни води ми се вижда по-малко привлекателна отпреди.