Знам какво предстои. Ще пие до безсъзнание. Утре ще бъде махмурлия и особено зла. В течение на няколко дни ще се измъчва, а сетне ще започне да лочи при всяка възможност. В крайна сметка ще се озовем там, където бяхме, преди да открие Исус и да изтрезнее последния път — ще се мъкне у дома неизвестно откъде, побесняла или изпаднала в сълзливо умиление, потънала в нездрава пот, или пък ще създава впечатление, че горе-долу в съзнание, преди да се строполи на пода или върху тоалетната. След това ще я уволнят. Ясно виждам как започваме да се плъзгаме по широките първи кръгове на низходящата спирала.
Няколко седмици след това мама и Франк се венчават, застанали от двете страни на бронирана стъклена преграда. За да направи нещата още по-грозни и непоносими за всички, Франк кара Марлоу да застане до мама вместо него, да нахлузи пръстен на ръката й, да я целуне целомъдрено по бузата. Моят приятел се превръща в доведен брат пред собствените ми очи. Гледам ужасена как майка ми и нейният нов съпруг прилепят тела към стъклената преграда, преди тъмничарите да го отведат със сила.
През целия път на връщане с автобуса мама хлипа в бедняшката и къса булчинска рокличка, скрита под шлифера. Лицето на Марлоу има изражение, в което не мога да вникна. Опитвам се да взема ръката му в своята, без мама да забележи. Той ме отблъсква безсърдечно. Оттеглям се сама в дъното на автобуса, изтръпнала и празна. След известно време мама заспива и Марлоу идва при мен. Хваща ме за ръка и отпуска глава върху рамото ми.
— Съжалявам — обажда се той. — Всичко ще се оправи.
Спомням си за моя баща и неговата фалшива самоувереност, за начина, по който ни напусна без излишни приказки. Спомням си думите на мама, според които Марлоу е същият лъжец като баща ми. В автобуса смърди на фасове и бълвоч. Облягам глава на прозореца и гледам отминаващите портокалови градини.
С тази сватба пред прага на електрическия стол и перспективата на започващия след седмица втори процес съдбата ми в училище става съвсем незавидна. Аз и преди това си бях госпожица Никоя. Летях под обхвата на радарите. Учех се добре, но не дотам, че да привлека нечие внимание. Не бях грозна, нито пък достатъчно секси, така че никой не ме забелязваше. С наближаването на процеса обаче хората започнаха да смесват нещата и да ме гледат като дъщеря на Франк. Някой ми пуска умряла птичка в шкафчето, друг ме препъва в коридора, трети ме замеря със спагети в стола. Аз хлипам в тоалетната и се мъча да измия соса от косите си.
И ето че един ден, когато си мисля, че няма накъде нещата да станат по-зле, съдът оправдава Франк. Бог чу горещите молби на мама. Съпругът й е на път да се прибере у дома.
20
Когато се връщам, в къщата цари атмосфера на пустота. Няма да има обедни преговори (Изяж три парчета броколи, Виктория, и след това можем да помислим за десерт.), никакви приключения в банята (Продължава гонката между господин Паток и господин Жабок), няма мигове на упоителна тишина, малко преди тя да се унесе в следобеден сън. Всички отрадни ритуали на деня са отменени.
Докато си наливам чаша кафе — не че много ми е изтрябвал допълнителен кофеин, — чувам Есперанса да трополи из пералното помещение. Викам я по име, но тя не отговаря. Решавам да я изчакам и по-късно да съобщя, че е свободна през останалата част от деня. Освен това хич не ми се остава съвсем сама в тази къща, която никога не прилича на дом в отсъствието на Виктория.
Грей е заминал в офисите на „Пауърс и Пауърс“ само преди три четвърти час. За какво — един Бог знае. Лично аз съм влизала в тях само два-три пъти. Мястото не е особено голямо и представлява просторно помещение, разделено на работни кутийки, плюс няколко зали за конференции, оборудвани с дълги дървени маси, въртящи се столове, огромни монитори и специална екипировка по последната дума на техниката. Прилича на който и да било офис, откъдето се ръководи какъвто и да било бизнес — антисептичен, безличен, с аромат на лошо кафе и прегорени в микровълнова печка пуканки. Централният принтер е задръстен, някой трябва да смени гигантската бутилка над охладителя за вода, край компютърните дисплеи се мъдрят снимки на деца и съпруги.
Работата на Грей не е чак такава „мисия невъзможна“, каквато изглежда на пръв поглед. След края на Студената война подобни фирми започват да се появяват в света на военните, за да играят роля, по принцип отредена на армията. „Пауърс и Пауърс“ се определят сами като частни консултанти по проблемите на сигурността, както отбеляза детектив Харисън, и това е самата истина. Но, от друга страна, те изпращат свои сътрудници със задача да помогнат при задушаване на революцията в Сиера Леоне, при уталожване на кризисните процеси в остатъчна Югославия или за изграждане на различни структури в Косово. Подобни приватизирани военни компании предоставят специализирани услуги, свързвани винаги по-рано с представата за държавната армейска машина. Когато работят заедно с признати и установени държавни апарати, те могат да се окажат особено ефикасни. Когато обаче действат на своя глава — а такива случаи има повече от достатъчно, за да бъдат оправдани хорските тревоги, — тези компании, разполагащи с елита на паравоенния потенциал из цял свят, могат да оказват определен дестабилизиращ ефект върху признатите и установени държавни администрации.