Щатът изплаща на Франк известно обезщетение. Около десет хиляди долара. Той ги използва заедно с още малкото пари, които има, за първоначална вноска при покупката на конеферма, разположена по средата на нищото — Флорида. Удържа на думата си и седмица след излизането му от затвора всички вече живеем на това място. Случва се толкова бързо, че нямам време да протестирам. От караваната вземаме единствено дрехите си. Всичко останало е осъдено от него да бъде изоставено като непотребен боклук.
Новата ни къща е разположена върху осемдесет декара земя, на цял километър от пътя. Напълно изолирани сме от съседите, оградени с портокалова горичка на изток и малка мандра на запад. До най-близкия град е половин час път с кола.
Докато караме по дългата алея за коли, за първи път ми минава през ума, че тук мога да си крещя, докато ми окапе главата, и никой няма да разбере.
Събуждам се първата сутрин в новата си стая. Слънцето зад прозореца блести върху росната трева. Долавям шум от приглушено потропване на конски копита. Животните обикалят отреденото им пространство, пръхтят и цвилят в умърлушен хор. Би било най-прекрасното местенце за живеене, ако го нямаше умопомрачителният страх от мъжа, който спи в едно легло с майка ми.
Намесата на Франк в нашия живот прилича на снежна пелена: всичко побелява и потъва в мълчание. Включително майка ми, която е станала крехка като замръзнала и му играе безропотно по гайдата. Бъхти се в ранчото като някаква ратайкиня, готви и чисти по начин, останал напълно непознат за мен до момента. Едва обелва някоя дума с мене, колкото да ми възложи някаква задача. Докосва ме само когато сключим ръце за молитва преди хранене.
Що се отнася до мене, аз съм като на автопилот. Навличам торбести, безлични дрехи, за да не привличам погледа на Франк. Ходя в новото си училище денем, а привечер се заемам с отредената ми във фермата работа. Всяка вечер повтарям безуспешните опити да се свържа по телефона с баща си. Желанието ми да се карам с мама е парализирано от страха пред Франк. Той сякаш обладава някаква пакостна енергия, която парализира волята на всеки един от нас.
Надявала се бях двамата с Марлоу да сме издухали, преди Франк да се настани под един покрив с нас. Но моят приятел забравя обещанията си. Присъствието на баща му го променя коренно. Той става също така неестествен като него. Няма и помен от страстта, която твърди, че питае към мен, ако изключим мрачните погледи, които ми хвърля, когато е сигурен, че никой не вижда. Аз го преследвам, опитвам се да открадна някой миг насаме. Но той ме отбягва, докато една нощ се събуждам от неговото присъствие в стаята.
Сядам в леглото, а сърцето ми се преизпълва с надежда.
— Марлоу.
Той не отговаря.
— Какво ти е? — питам го аз, докато той остава неподвижен в ъгъла. След един продължителен момент надеждата ми повяхва, а на нейно място разцъфва черното цвете на страха. Питам се колко ли време стои така и ме гледа и главно — защо?
— Той няма как да узнае, че помежду ни е имало нещо — обажда се най-накрая Марлоу и пристъпва напред в кръга светлина, където мога да го виждам.
— Мислех, че ще се махнем — отвръщам аз. Старая се да говоря с равен и безизразен глас. Не искам да му дам възможност да проникне в моя свят, да разбере колко съм уплашена, колко съм тъжна и колко много се нуждая от него.
— Не можем — отвръща лаконично той. — Ще ни открие. А когато го стори, ще те убие. Нямам право да обичам каквото и да било.
Прекалено отчаяна съм, за да доловя ненормалното в тези думи. Разбирам единствено, че и той ме предава, както всички останали досега.
— Но ти ми обеща — проплаквам аз с детински глас, който звучи жалко дори в собствените ми уши.
— Това беше преди — отвръща лаконично той. — През ум не ми е минавало, че ще го пуснат.
Вече съм виждала как Марлоу следва баща си по петите и чака с кучешки поглед най-малкия знак на внимание.
— Ти не искаш да го оставиш — обвинявам го аз.
— Нищо не разбираш — отвръща Марлоу и присяда до мен на кревата. — Никой не може да го остави.
Той бе изглеждал толкова силен, толкова по-мъдър от когото и да било сред моите познати. А сега виждам само едно уплашено хлапе. Същото като мен.