Тя въздъхва тежко.
— Нямаме нито кола, нито пари. Как да си тръгнем?
Аз само я гледам.
— Как да си тръгнем, Офелия? — пита отново тя.
Проумявам, че въпросът не е риторичен: тя наистина ме пита как да си тръгнем оттук. Очаква от мене аз да я спася. Мразя я в този момент заради нейната слабост, заради глупостта й. Мразя я заради това че е прехвърлила всичките си права върху Франк Гиъри и сега сме в капана на тази конеферма, по средата на нищото, лишени от кола и пари, с чиято помощ да избягаме. Мразя и баща си, задето изчезна и ме остави самичка да се изправя лице в лице с тази участ. Усещам в гърдите ми да се надига ярост и си обещавам никога, никога да не оставам така безпомощна като моята майка.
— Офелия — обажда се тя и закрива очи с длан, — не ме гледай така.
Оставям я без дума повече. Тя вика подпре ми, но аз долавям шума от камионетката на Франк пред къщата. Миг след това в банята потича вода и аз разбирам, че си мие зъбите, за да не се усеща миризмата на алкохол. Вероятно е попаднала на тайния запас уиски, който Франк държи в хамбара. В дъното на това помещение винаги има две-три бутилки под купчина конски покривала. На два пъти сварвам там Франк пиян до безсъзнание, с почти изпразнена бутилка край него и пълен с фасове пепелник отпред. Доста опасно поведение в условията на сух като барут плевник.
Същата вечер попадам на Марлоу, който седи на прага пред хамбара и пуши цигара. Не сме говорили от онази нощ в стаята ми, когато той предложи такива немислими неща. От тогава се избягваме взаимно. Прошепнатото в ухото ми онази нощ ме привлича и плаши едновременно. Неговият осемнайсети рожден ден е само след седмица и той ще си отиде, за да ме остави тук сам-сама.
Сядам до него, а той ми предлага да си дръпна, което и правя.
— Днес се запозна с някаква — промълвява той, като изпуска дим. — Някаква жена в магазина. Няма да чакаме дълго.
Взирам се в издължените му черти, падналата над очите коса, ръката, обхванала едното свито коляно.
— Заговори я и започна да флиртува по оня начин — допълва той, след като аз не казвам нищо.
Трудно ми е да си представя Франк да „флиртува“ с когото и да било — той е сив и скован като бичме. Въздухът е застоял и влажен. Усещам капка да се стича по гръбнака ми.
— То е като апетита. Надига се вътре в него и нищо не може да го спре. Той не е в състояние да го контролира.
На устните му се появява странна полуусмивка, докато гаси цигарата и започва да върти фаса между палеца и показалеца си, така че множество мънички кафяви трошици се сипят върху коляното му. Остра миризма на катран пълни ноздрите ми.
— Отначало ще я кара по-кротко, но нещата скоро ще загрубеят. Няма да чакаш дълго: майка ти ще бъде следващата.
Обзема ме особен страх, от който вратът и целите ми пръсти засърбяват. От мястото си виждам цялата къща. Прозорецът на мама свети.
— Не — казвам аз, но това е по-скоро молитва, отколкото отрицание. Макар никога да не съм ставала свидетел на какъвто и да било намек за насилие в поведението на Франк, аз усещам истината в думите на Марлоу. Не след дълго ще започнат да стават ужасни неща. Усещам го като присъствие на електричество в атмосферата.
— А след нея си ти. — Гласът му е сведен до шепот. Очите ме гледат през спуснатите пред тях кичури коса.
Присвивам силно колене към гърдите си и оставам в това положение.
— Защо според теб държи майка ти в подобна изолация? Не я пуска даже до магазина. Никой наоколо не подозира съществуването й.
Ако изобщо е забелязал, че през цялото време съм промълвила една-единствена дума, явно не му пука за това. Рисувам кръгове в прахта пред себе си.
— Когато спреш да ходиш на училище, ще минат седмици, преди да пратят някого да провери какво става. Тогава той ще им каже, че майка ти го е напуснала и те е взела със себе си. Ще каже, че няма представа къде сте отишли.
— Баща ми ще дойде да ме търси — възразявам неуверено аз.
— Евентуално — казва той и свива рамене. — Може би. Но каква полза от това за тебе? Вече ще си умряла.
Едно от нещата, които харесвам на това ранчо, е небето нощем. През ум не ми е минавало, че може да има толкова много звезди. Гледам ги сега и си мисля колко хубаво би било да съм толкова нависоко и надалеч, колкото са те.
— Разбирате ли как ви е манипулирал? — пита докторът. — Как е използвал страха, вашата откъснатост от родителите, за да изплете мрежа около вас?