Вероятно поради това по време на бременността ме спохождат ужасяващи кошмари, когато съм изцяло обладана от страха, че Марлоу се е върнал за мен и дъщеря си. Заради бебето не вземам лекарствата, които се предписват в подобни случаи, така че оставам на произвола на обърканите хормони и химикали в мозъка си. Имам периоди на забрава, както и страхотни мигрени. Един път се озовавам в автобус на компанията „Грей Хаунд“ за Ню Йорк, без да имам и най-малка представа как съм попаднала в него. Една от моите фуги, както ги определят докторите, един от опитите да избягам от себе си. Къде е тръгнала Офелия — питам се аз, докато слизам от автобуса във Валдоста, щат Джорджия, за да позвъня на Грей. Знае ли тя нещо, което Ани Фаулър — не след дълго Пауърс — е забравила?
След като слизам от автобуса, сядам в някакво заведение да чакам Грей. Само бели с мене. Нямам представа защо ме обича. По пътя назад към Флорида аз го питам в шевролета:
— Защо правиш всичко това? Защо всеки път идваш да ме прибереш?
— Много съм добър в кризисни ситуации — отговаря със смях той. — Освен това не съм те гонил две години из цялата страна, за да те оставя да ми се измъкнеш точно сега.
Това ми напомня за думите на баща ми за нещата, които не знам, за дългите месеци, през които Грей преследва двама ни с Марлоу. Никога не съм питала за всичко това. Главно защото не съм сигурна, че искам да науча истината. И ето че тази вечер, седмица преди сватбата и пети месец бременна, внезапно пожелавам да науча.
— Казваш, че първоначално баща ми ти е платил, но после сте станали приятели и ти не си приемал повече пари.
Той свива рамене.
— От един момент нататък вече не работех за него. Издирвах теб.
— Защо?
Той само гледа пред себе си и аз започвам да се питам дали изобщо ще отговори. Съставила съм си известна представа за положението от няколко вестникарски статии, които имах сили да прочета.
— За първи път попаднах на следите ви в Амарильо, Тексас — промълвява най-накрая Грей. — Предния ден бе извършен обир на магазин за алкохол на няколко километра източно от това място. Продавачката била измъчвана и в крайна сметка убита. Чух за инцидента по радиото. Помислих си, че може да е Марлоу Гиъри. Това бе неговият почерк: мъчение, убийство, грабеж. Кървавата му диря прекосява няколко щата и оставя деветнайсет млади жени мъртви.
Ще ми се да му кажа, че това не е вярно, макар да съм го прочела във вестниците. Не мисля, че бих могла мълчаливо да приема всички тези убийства. Най-вероятно не съм била напълно сигурна в авторството им.
— Няколко седмици преди това едно момче, служител в магазин, когото Марлоу приема за убито, съобщава, че те е видяло. Момчето е тежко ранено, лишено от възможност да помогне на жената, която Марлоу изтезава, и само слуша писъците й с мисълта, че и на него не му остава много. Каза, че си била като на друга планета, седяла си настрани, поклащала си се напред-назад и си гризяла ноктите си. После Гиъри те извел навън. Вървяла си с него като малко дете.
Закривам лице с длани. Ненавиждам този образ — слаба, изцяло под влиянието на един убиец — също като мама.
— До този момент не можех да бъда сигурен. Майка ти каза, че си тръгнала с Марлоу по своя воля. Но баща ти бе споделил друго: потърсила си го в състояние на криза, не си приличала на себе си, била си като омагьосана. Това звучи логично днес, след като знаем в какво състояние си се намирала.
— Но ми е стигнал акълът да отида при татко.
Той свива рамене.
— Подсъзнателно си се надявала да те спаси.
— Винаги съм се надявала на това — отвръщам аз със смях.
— Е, позабавил се е, но в края на краищата е проумял истината повече или по-малко.
— По-малко.
— Както и да е, в Амарильо, след като изръшках всички долнопробни мотели, забелязах кола, наподобяваща онази, в която бяха забелязали Марлоу за последен път. Зачаках. След няколко часа Гиъри се качи в колата и замина нанякъде. Би трябвало веднага да алармирам ченгетата, или пък сам да го задържа, но в оня миг мислех единствено за теб. Сигурно съм бил обладан от идея фикс, неспособен да разсъждавам логично.
Грей ми разказва как ме открил в ъгъла на някаква хотелска стая, трепереща и люлееща тяло напред-назад. Телевизорът бил включен и аз съм гледала в него с немигащи очи. Ръцете ми били целите в синини, устната — цепната. Била съм кожа и кости. Първоначално не бил сигурен, че именно аз съм момичето, чиято снимка носи в джоба си.