Ръцете на Грей започват да опипват тялото ми и аз оживявам. Чувството за облекчение в комбинация със силата на неговото тяло и топлината на кожата му до моята събуждат остър вътрешен глад. Устните му са върху шията ми, а след това върху ключицата, докато смъква ризата ми и се заема с джинсите. Аз събличам неговите дрехи, а той ме побутва нежно към леглото. Когато прониква в мене, Грей ме обгръща с две ръце, за да усетя изцяло плътния допир на тялото му до моето. Не спира да шепне името ми, бавно и нежно, също като някаква мантра. Ани, Ани, Ани. Някъде под пелената на желанието се надига друго, да чуя истинското си име. Ще ми се да ме нарече Офелия. Макар да се любя със собствения си съпруг, изведнъж ме обзема усещане за пълна самота.
По-късно, малко преди да се унесе в сън, чувам шепота му:
— Не мога да те загубя, Ани. Остани с мен.
Не знам защо казва това. Дали усеща, че Ани се разпада и потъва в небитието? Питам го какво иска да каже, но той вече спи.
Затварям очи. Когато ги отварям, Офелия седи в кресло до камината и се смее.
Има няколко въпроса, които си задавам периодически през последните години: Можеш ли да се промениш и да започнеш отначало? Ако си извършила немислими неща, можеш ли да ги захвърлиш настрани като неподходящи дрехи, да се промениш изцяло и да заживееш като някой друг? Какво мислиш за облекчението от възмездието, възродителната сила на изкуплението, мехлема на опрощението? Мислех, че съм свободна. Мислех, че съм сложила ново начало с раждането на дъщеря си. В майчинството, в отрицанието на собственото Аз, станах нов човек. Грозните страни на моя живот бяха забравени в буквалния смисъл на думата. Затъмненията, странните бягства, всичко свърши с появата на това същество. Вече не можех да бъда онова, което бях. Трябва да се превърна в стойностна личност, способна да закриля и да се грижи за мъничкия живот, който ми е поверен.
Но сигурно е трябвало да очаквам връщането на Офелия. Докторът винаги ме е предупреждавал за това. Човек не може да се крие вечно от самия себе си. Според лекаря ужасните мигрени и кошмари показват, че подсъзнанието се стреми с все сила да потисне спомени, с които съзнанието не е в състояние да се справи. Но в крайна сметка сянката иска да излезе наяве и ще направи необходимото, за да бъде призната.
Следващите няколко дни протичат гладко и аз започвам да се самозаблуждавам, че всичко е застанало на мястото си. Ходя на плажа с Виктория, водя я на училище и я прибирам оттам, гледаме заедно видео вечер. Дру и Вивиан са заминали за кратко, така че не кръжат като лешояди над личния ми живот — Дру с неговите мрачни, подозрителни погледи и Вивиан със загрижения си майчински израз на лицето. Ние сме малко, щастливо семейство: аз, Виктория, Грей и дори Есперанса, без която никой от нас не може да си представи живота. Даже когато се разправяме с Грей по въпроса дали Виктория не е прекалено глезена, прекалено обгрижвана (тя е, разбира се, но какво от това?), то е божествено със своята нормалност. На мене свят ми се вие от чувство за облекчение. От детектив Харисън ни вест, ни кост. Офелия я няма, Марлоу — също… никакви мрачни фигури по плажа. Няма бледи, крехки наглед девойки, които да ме спохождат нощем.
Но те не са забравени. Не, това не може да стане никога. Затова продължавам леководолазните тренировки, както съм обещала на моя инструктор спасител (така го наричам в ума си). За всеки случай. Само като предпазна мярка.
Водата ме ужасява със своя оловен покой и задушаваща тежест. Щом нагазя в плитката част на басейна, и ме обзема паника, сякаш очаквам всеки миг стихията да се надигне и да ме налапа цяла в своята безпределна тишина. Колкото по-ярко е слънцето и съответно по-бистра и синя водата, толкова по-зле. Тогава добива особено предателски вид: така мамеща, така освежаваща наглед. Човек забравя колко зловеща и смъртоносна може да бъде, с каква лекота може да те прехвърли в другия свят. Когато гледам Виктория да цепи водата на басейна в къщата на Вивиан или на океана, аз й завиждам заради увереността и пълната хармония със стихията, макар едва да удържам вика на ужас при всяко нейно изчезване под повърхността за повече от две секунди.