— Не се бой, мами — вика тя, когато се появи, за да си поеме въздух. Усеща страха ми, макар никога да не съм споменавала за него и да полагам огромни усилия да потисна състоянието си. По някакъв начин усеща.
Невинаги ме е било страх. Спомням си ходенето на плажа с татко, когато бях малка, на шест или седем. Мама остава на брега и ни маха в червените си бикини. Спомням си, че съм изгълтала десетки литри солена вода, стомахът ми хваща кора от сол. Очите смъдят. Но аз обожавам океана. Обожавам да бъда при него с моя татко, да чувам кънтящия му смях. Дори теченията са голям кеф. Тези броени секунди под пенестата повърхност на океана, облекчението от възобновения допир на ходилата с пясъчното дъно, поемането на въздух, усещането на досег с пясъчните потоци, които течението прокарва между пръстите на краката, опитите му да изтръгне отново дъното изпод тях. Когато и двамата подгизнем напълно, тичаме назад при мама. Кожата ми е накокошинена, макар слънцето да препича здравата. А мама чака с пешкир в ръце, плътно ме завива в него и започва да подсушава косите ми. Спомням си за водата оттогава като за приятел, място, в което човек се чувства уютно и се забавлява. Навярно Джанет Паркър ме накара да се ужасявам от нея с образите, които извика във въображението ми. Те се почувстваха там удобно и се загнездиха завинаги. След като чух онези думи, никога повече не помислих за плуване. Каква мощ обладава тази жена! Сякаш ме прокълна и промени за цял живот.
Избраният от мене инструктор проявява безкрайно търпение. Тя е симпатично, рижо създание, което според мен е свикнало да работи с деца. Говори ми с умалителни, мами ме във водата с разнообразен набор клишета, хваща ме за ръка, когато реши, че е нужно. Екипировката, жироскопът, регулаторът и бутилките по някакъв начин успокояват, независимо от теглото и необичайността на допира с тях. Все едно съм взела частица от сушата със себе си. След като само за две тренировки се научих да контролирам положението на тялото си и дишам равномерно, вече мога да плувам без усилие в дълбокия край на басейна. Прилича на летене. Все още ме е страх, но започвам да овладявам това унизително чувство.
— Трябва да се гордееш със себе си — казва ми тя след приключване на теорията и практическата подготовка. — Повечето хора, които се страхуват, никога не постигат това, което ти успя. Готова си да продължиш в открито море за получаване на разряд.
Аз й благодаря и казвам, че ще продължа с друг инструктор, стар мой приятел. Тя ме уведомява, че винаги съм добре дошла, ако почувствам нужда от опреснителни часове в басейн. Стискаме си ръцете, а аз си мисля какво ли ще каже на следователя, ако взема да загина.
„Толкова я беше страх от водата — чувам нейния глас. — Винаги готова да изпадне в паника.“
Всеки знае, че паниката убива. Особено на двайсет и пет метра дълбочина.
След последната тренировка в басейна съзирам колата на детектив Харисън паркирана до моята. Виждам, че е мръсна, цяла в кал отдолу, сякаш е карал из нивите. Вътрешностите ми се преобръщат от разочарование и страх. Бях започнала да се надявам, че повече няма да му видим очите. Приближавам прозореца на колата. Той го смъква и през отвора навън започват да се стелят валма дим.
— Здрасти, Ани.
Не отговарям на поздрава. Той взема някаква фотография от седалката до себе си и ми я подава.
— Познаваш ли го?
Саймън Бригс. Лицето му е бледо, очите — затворени. Мъртъв. Сещам се за плика, който продължавам да мъкна в колата си. Не го отварям, с цел да поддържам фалшивото усещане за сигурност, което ме залъгва през последните дни.
— Не — отвръщам аз.
Той ми хвърля кос поглед, а чертите му се изкривяват в нещо като ленива усмивка. Знае, че лъжа. Но аз не знам откъде.
— Добре — съгласява се уж той. — Ами този?
Показва нова снимка. Това е полицейски портрет на мъж на средна възраст с приятни сиви коси и мустаци. С благ израз на лицето. Това е човекът, който ми е известен като доктор Пол Браун.
— Твоят доктор, нали?
Кимам.
— Истинското му име е Пол Брауард. Издирват го в три щата… Ню Йорк, Калифорния и Флорида. Застрахователни измами, престъпления по служба и нерегламентирано упражняване на професия. Лицензът му е отнет заради сексуална злоупотреба с пациент.