32
Детектив Харисън се чувства като смъртно болен, комуто са съобщили за фатална грешка в диагнозата. Чак свят му се вие от чувството на облекчение. След като Грей изплаща дълговете му, а сам той се записва в анонимна група за лечение на хазартна зависимост, полицаят е като новороден. Край на телефонните заплахи, край на писмата със снимки на жената и детето му. Язвата престава да кърви.
Ако само преди година някой му бе казал, че ще се запише в програма за анонимна терапия, би го праснал в муцуната. Но изповедите пред непознати в покоя на една разположена недалеч от плажа църква наистина го пречистват. Тук има възможност да изкаже на глас сторените от него неща (по-голямата част) и да слуша други, които са вършили много, много по-лоши, които са стигали до дъното, за да се ударят толкова лошо, че едва имат сили да продължат. Тук не е самотен. И дори не е най-лошият от цялата пасмина.
За пръв път от месеци е отново в състояние да люби жена си. Вече не усеща онази ужасяваща топка от вина и страх, която се стаява в гърдите всеки път, когато погледне невръстната си дъщеричка Емили. А на първо място, отново си спомня какво е да си полицай, добър полицай — едничкото нещо, което истински е желал да бъде. Нахвърля се върху работата с устрема на новопокръстен. И той наистина се чувства като такъв — изцяло подновен.
Наслаждава се на еуфорията, която изпитва човек, съумял да се откъсне от злокобните последици на собствените си дела. И ако все още го влече към комара, ако продължава да изпитва дълбоко вълнение при звуците на хазартна игра, каквато и да било — по радиото, по телевизията в участъка, — ако засега не намира сили да заличи номера на агента в паметта на клетъчния телефон, той си казва, че тия работи не стават за един ден.
Междувременно го спохожда най-значимият случай в полицейската му кариера и цялото му внимание е насочено натам. Той го разглежда като възможност за изкупление на по-раншните служебни грехове. Две отвратителни убийства, свързани с една жена, която се представя под фалшива самоличност. Разбира се, това обстоятелство трябва да се запази в тайна, също като неговото споразумение с Грей. Ето защо детектив Харисън си скъсва подметките от тичане, за да открие друга връзка между Саймън Бригс и Пол Браун. Убеден е, че ще намери такава. Той е като пуснато по гореща следа гонче.
А после аз умирам. Когато научава новината, извикан да разследва мястото на инцидента, той едва успява да прикрие усмивката си. Не че ме е мразил или желал злото, тъкмо напротив. Независимо от всичко той ме харесва в известен смисъл. И въпреки това детектив Харисън не жали за мен, докато се занимава с този случай. Той си знае защо.
Както се полага на едно добро ченге, каквото иска да бъде, Харисън добросъвестно проучва оградения около карстовата дупка периметър. Изследва и намерените в колата ми предмети. Но когато открива дебелия плик, който съм прибрала от камионетката на Бригс, той, неизвестно защо, не го включва в списъка на откритите на мястото на инцидента вещи. Прибира го във вътрешния джоб на сакото си, за да го пъхне малко по-късно под седалката на собствената си кола, като внимава никой да не забележи.
Подробно разпитва опечаленото ми семейство и приятелите.
— Не мога да си представя защо го направи — хлипа в негово присъствие Ела, седнала край кухненската маса. — Та тя се ужасяваше от водата. Ще ми се да я бях разубедила. Но не исках да й се меся.
Детектив Харисън я потупва окуражаващо по рамото с мисълта, че дори в това състояние, тя си остава една много привлекателна жена.
— Беше ми приятелка, разбирате ли? Моя приятелка. Това значи много в нашия ужасен свят. Много.
— Съжалявам, госпожо Сингър. Наистина съжалявам.
— Дали ще открият тялото й? — пита тя, като бърше очи. Трудно й е да говори заради риданията. — Не бих го понесла, ако не я открият.
— Не знам, госпожо. Не е лесно да се каже при тези пещери. Водолазите не са намерили още нищо.
— Не ви ли се струва понякога, че освен болки и разочарование, друго няма? — пита го тя. — Не ви ли изглежда така понякога?