През толкова много нощи понечва да събуди Сара и да й разкаже какво е сторил с живота на всички им. Но когато я вижда да спи така безметежно, така сладко, сам губи кураж и се пъха под завивките до нея. Доверието й в него е тотално. Тя не е от ония съпруги, дето въртят в участъка да проверят наистина ли мъжът им работи извънредно, или сверяват работния график от фиша за заплатата с бележките, които сами си водят за служебните отсъствия на благоверния. Оставила му е да се оправя изцяло със семейните финанси, сам да решава всички практически въпроси. Дори не проверява банковите сметки чрез компютъра. На такава жена не й трябва контрол над съпруга. Тя има нужда от бебе и дом, както и от мъж, комуто да вярва. Той бе осигурявал всичко това без усилие и с готовност.
А след това за малко да я съсипе напълно, без тя да има представа за опасността. Всеки път, когато се сеща за това, по тялото му преминава тръпка, а лицето пламва от срам. Измъква се на косъм от тотален житейски срив. Бе толкова близо до него, че усети отминаването му като струя от експрес на перон в метрото.
Изпитва някакво извратено чувство на благодарност заради Ани Пауърс. Ако не се бе появила тя, би могъл да предполага с пълно основание, че днес нямаше да е жив, или щеше да е загубил единствените същества на този свят, на които държи. И ето че сега използва тези часове, онова ужасяващо нетърпение, за работа върху своя случай. Иска да разбере какво е станало със загадъчната жена, която, макар и без да иска това, му спаси живота.
До кухнята си е организирал малък кабинет. В помещението, предназначено за отделна готварница. Там има миниатюрно бюро, скърцащ стол и гола крушка на тавана, която пали и гаси с помощта на шнур. Разполага със стар компютър, който е бавен и шумен, но все още осигурява достъп до Интернет посредством телефонната линия.
Вечерта след разговора с Грей, когато Сара и Емили отдавна спят, той се запознава със съдържанието на плика, взет от моята кола. Моментално разбира, че е принадлежал на Саймън Бригс. Почеркът не подлежи на объркване: разкривен и усукан като на дете, на умствено изостанало и изключително тъпо дете. Виждал го е вече на не едно място. С полегналите си О-та и тлъсти А-та писането му е лесно разпознаваемо, все едно копира от някакъв шаблон. Освен всичко друго, пликът смърди на евтини пури — воня, с която са пропити всички вещи на покойния.
Пликът съдържа разпечатки от статии, които самият Харисън вече е прочел в Интернет. Те са старателно подредени хронологически, като най-отгоре се мъдрят сведенията за пожара и убийството в конефермата. Следват статии, посветени на дългото ни бягство из страната, престъпленията, в които е заподозрян Марлоу и евентуалната ни смърт.
Има и снимки, правени от осигурителни камери в магазини и бензиностанции. Някои от тях са отвратителни, други са зърнести и мътни, а образите отгоре им не могат да се разпознаят. И на много от тях личи изтерзана и съсипана на вид млада жена. Харисън трудно свързва това лице с образа, който има в главата си. Един кадър го потриса особено дълбоко. Двамата с Марлоу разговаряме край тялото на убита жена. То е обезобразено по нечовешки начин. Вглежда се в лицето ми и вижда нещо познато, нещо, което помни от лицето на Сара, когато го гледа. Израз на най-чиста и дълбока любов, която е в състояние да стане свидетел на всеки крах и да излезе от него неопетнена.
34
Продължавам да лежа във водата, но вече не ми е студено.
— Чувството на романтична любов е зле насочено — казва ми докторът. Той седи скръстил крака в металната ми стая. Гласът отеква, тенекиен и влажен, от нейните стени и тавана. — Човешките същества обичат да чуват от любимия онова, което сами мислят за себе си. Ако си дълбоко убедена, че не чиниш пукната пара, естествено е да обичаш човека, който се отнася към теб по съответния начин. Именно затова си обичала толкова дълбоко Марлоу.
— Защото мисля, че нищо не струвам ли?
— А не мислеше ли? Не те ли учеха точно на това твоите родители с думи и дела? Ако не лишена от стойност, то поне от каквото и да било внимание?